Градина на желанията [необработен]

-    Клеър, ти работиш за трима. Само от време на време ти е необходима помощ. Ще бъда на разположение винаги, когато ти потрябвам. - Сидни избухна в смях. Нищо не можеше да помрачи настроението й.

- Само не искай от мен да сервирам на Ема, иначе... но ти го знаеш.

-    Къде ще работиш?

-    В „Бяла врата“! - възторжено възкликна Сидни. Не се тревожеше, че ще даде всичките си спестявания. включително парите от блузата, за да плати наема, необходимите принадлежности и препарати. Надяваше се и да признаят разрешителното й за работа, въпреки че беше издадено в друг щат. Едва сега разбираше защо нещо я подтикваше непрекъснато да го подновява. Това беше причината. Скоро щеше да заработи достатъчно средства, за да върне сумата в

106

частния си „спестовен влог“, а още по-важно бе, че щеше да докаже способностите си пред съгражданите си от Баскъм. Сигурна бе, че те ще започнат да я харесват, както харесваха сестра й.

-    Нима разбираш от тези неща? - изненадано попита Клеър.

-    Да.

-    Не знаех.

Сидни предчувстваше, че сестра й отново ще се опита да разбере нещо за живота й през последните десет години, но още не беше готова да й се изповяда.

—    Виж, през есента ще запиша Бей в детска градина, но засега не мога да си позволя да я изпратя на забавачка. Мога ли да разчитам на теб да се грижиш за нея? Ще помоля и Иванел.

Знаеше, че Клеър е схванала тактиката й да увърта и да избягва въпросите, изискващи откровени отговори, но не я притискаше. Сидни си помисли, че може би някой ден ще й разкаже за изминалите десет години; някой ден, когато помежду им вече съществува доверието, необходимо за такава откровеност, когато ще е сигурна, че целият град няма да научи за неволите й. Пък и тайно се надяваше, че миналото постепенно ще се заличи от паметта й като фотография, която избелява и накрая образите изчезнат.

—    Разбира се — след дълго мълчание отвърна Клеър.

Двете отново се заловиха с товаренето на пликовете с покупките. Сидни надликна в един и попита:

—    За какво са ти тези продукти?

-    Ще приготвя пица.

—    Продават и замразени, ако не ти е известно.

-    Знам — заяви Клеър, после прошепна на Бей: — Вярно ли е?

Малката се изкиска.

-    Ами тези тук? — продължи да разпитва Сидни, като надзърташе в други пликове. - Боровинки? Ос-трица?

Сестра й прибра последните покупки и затвори задните врати на минивана.

-    Ще приготвя нещичко за Тейлър - отвърна ла-конично.

-    Сериозно? Мислех, че не искаш и да чуеш за него.

-    Така е. Тези блюда са по-особени.

-    Любовен еликсир ли?

-    Любовният еликсир не съществува.

-    Нали не си намислила да го отровиш?

-    Не, разбира се. Но цветята в нашата градина...

- Клеър помълча, после добави: - Да речем, че ще взема мерки той да престане да се интересува от мен.