Градина на желанията [необработен]

-    Виждаш ли ги? - попита Клеър, без да откъсва поглед от Тейлър.

-    Разбира се.

-    В такъв случай притежаваш способностите на нашия род, макар да не вярваш.

-    Какво щастие — изсумтя Сидни. — Е, какво ще предприемеш относно господина?

Сърцето на Клеър запърха като подплашена птичка, но тя се насили да прогони странното усещане, отдръпна се от прозореца и лаконично заяви:

-    Ще имам грижата.

-    Може би никой не го очаква от теб, но това не означава, че не можеш да го направиш. Не ти ли се иска понякога да докажеш на хората, че грешат.

-    Аз съм Уейвърли. — Клеър тръгна обратно към вратата. — Не е престъпление.

-    Ти си и човешко същество. В реда на нещата е да се срещаш с мъж. Да имаш чувства. Излез с Тейлър, накарай хората да кажат: „Не е за вярване, че тя го направи.“

-    Говориш като мама.

-    Комплимент ли ми направи?

Клеър спря до вратата и се засмя:

-    Не съм сигурна.

Сестра й седна в леглото и оправи възглавницата

си.

-    Събуди ме утре и ще дойда с теб, когато доставяш канелените кифлички — каза и отново си легна.

-    Не. Мога и... - Клеър млъкна, след секунда добави: — Благодаря.

Шеста глава

Във вторник сутринта Клеър обяви, че отива на пазар. Сидни попита може ли да я придружат заедно с Бей. Искаше да си купи вестник и да прегледа обявите за работа, освен това, колкото и да й беше неприятно, трябваше да върне блузата, която й подари Иванел. Отделила бе настрана сумата, която Клеър й плати за съвместната работа, и й бяха необходими пари за тоалетни принадлежности и „детска“ храна за дъщеричката й. Сестра й беше страхотна готвачка, но предишния ден се оказа като в небрано лозе, когато малката я попита има ли пица.

Оставиха колата пред магазина на Фред, Клеър и Бей влязоха да пазаруват, а Сидни тръгна по тротоара, като любопитно се оглеждаше. Градчето не се беше променило, само до фонтана в центъра се мъдреше модернистична скулптура, очевидно дело на студент, представляваща подобие на дъбово листо.

Тя влезе в „Максин“ и установи, че през изминалите десет години собствениците на магазина са се сменили два пъти - сегашната управителка беше елегантна жена на петдесетина години. Тя върна парите за блузата, а когато Сидни попита не търсят ли продавачка, отвърна, че засега имат достатъчно персонал, но ако младата дама си остави телефона, ще й позвъни при откриване на вакантно място. Ала щом чу името Уейвърли, попита дали младата жена е роднина на Клеър. Сидни кимна, а дамата мигновено стана по-любезна — миналата година Клеър направила сватбената торта на дъщеря й и всичките им приятели от Атланта още говорели за този шедьовър

104

на сладкарското изкуство. После добави, че при първа възможност непременно ще се обади.

По обратния път към магазина на Фред Сидни мина край козметичен салон „Бяла врата“. Преди десет години тук се помещаваше фризьорският салон „Къдрици“, сега обаче заведението за разкрасяване бе станало много по-шикозно. Отвътре излезе клиентка, обгърната от миризмата на препарати, донякъде прикривана от нежния аромат на шампоан. Сърцето на Сидни се сви. О, колко й липсваше любимата работа! Отдавна не беше стъпвала във фризьорски салон, но минеше ли край някой, ръцете винаги я засърбяваха да хване ножицата и да подстриже някого.