Дяволски кости
- Автор: Райкс Кати
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Радева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Дяволски кости». Краткое содержание книги:
В десет часа вече бях успяла да изпразня големия казан. В останалата пръст открих още три червени мъниста, част от рог, вероятно на елен, и малък, пластмасов скелет.
След като направих снимки на находките, насочих вниманието си към бедрените кости.
Те много си приличаха по големина и плътност. И двете бяха издължени, а на места, където мускулът е бил прикачен за тях, не бяха ясно изразени. Едната кост беше лява, другата — дясна. И двете бяха прави и съвсем леко извити, което подсказваше по-скоро афроамерикански отколкото европейски произход.
Направих измервания, както бях постъпила и с черепа. Максимална дължина. Ширина при двата кондила. Обиколка в средата на тялото. След като приключих с измерванията, въведох данните във Фордиск 3.0.
И двете кости бяха определени като женски. И двете бяха на човек от негроидната раса.
Заех се с определянето на възрастта. Както и при черепа, и при дългите кости има някои важни подробности. Ето как стоят нещата.
По време на детството около всяка кост се образуват главите, кондилите, гребените и грапавите издатини. Именно при свързването на тези отделни части към тялото костта придобива характерната си форма. Това става в периода от средата до края на юношеската възраст.
Свързването става в строго определена последователност, в относително ясни възрастови граници. Лакът. Бедро. Глезен. Коляно. Китка. Рамо.
И при двете бедрени кости се наблюдаваше еднаква степен на срастване. В краищата, където се свързват с таза, бедрените кости бяха съвсем като на възрастен човек, т.е. имаше пълно срастване на главата на костта с шийката и на големия, и малък трохантер с тялото. В другия край на костта извитите линии над ставната повърхност на коляното показваха, че там ставните кондили са в процес на свързване. Това ме навеждаше на мисълта, че смъртта е настъпила преди навършването на двайсет години.
Костите принадлежаха на младо чернокожо момиче. Също както и черепът.
Почувствах какво? Облекчение? Примирение? Не можех да определя със сигурност.
Огледах внимателно казаните и предметите, които бях открила в тях. Сетих се за пилето, козата, статуята, куклите и издяланата от дърво фигура.
Човешките останки.
Дълбоко в себе си имах чувството, че знам какво означава всичко това.
Време беше да направя някои проучвания.
Ето какво научих след деветдесет минути:
Система от вярвания, която обединява две или повече културни и духовни идеологии в една нова вяра, се нарича синкретична религия.
В Северна и Южна Америка повечето синкретични религии са от африканско-карибски произход. Те са се развили през осемнайсети и деветнайсети век в резултат на търговията с роби. Тъй като им е било забранено да изповядват традиционните си вярвания, робите от Африка са извършвали религиозните си обреди, като са прикривали собствените си богове с образите на католически светци.
Най-популярните синкретични религии в САЩ са сантерия, вуду и брухерия. Повечето им последователи живеят във Флорида, Ню Джърси, Ню Йорк и Калифорния.
Сантерия, или както се е наричала в началото — локуми, се е появила в Куба и произлиза от културните традиции на племето йоруба, което живее в югозападна Нигерия. В Бразилия наричат тази религия кандомбле, а в Тринидат — шанго.
Сантерия почита много богове, наречени ориша. Седемте първостепенни божества са Елегуа, Обатала, Шанго, Ошун, Йемая, Бабалу Ай и Огун. Всеки един от тях има своите функции или власт, оръжие или символ, цвят, число, ден, в който се почита, и любимо жертвоприношение.
Всяко божество има съответствие в католическата религия. Елегуа свети Антоний от Падуа, светият Ангел Пазител или Младенецът Христос. Обатала — Милостивата Дева, Евхаристия или Светото Причастие и Възкресение Христово. Шанго — света Барбара. Ошун — светата Дева от Ел Кобре. Йемая — светата Дева от Регла. Бабалу Ай — свети Лазар. Огун — свети Петър.
В Сантерия починалите придобиват ранга на ориша, затова централно място в религията заема почитта към предците. Както боговете, така и мъртвите трябва да бъдат почитани и умилостивявани. Двете основни понятия са аш и ебо.
Аш е енергията, която обхваща цялата вселена. Тя е всичко — хора, животни, растения и скали. Главните източници на тази енергия са ориша. Всички магии, ритуали и молитви имат една-единствена цел — да придобием аш. Аш дава силата да променяме нещата — да решим проблем, да подчиним враговете си, да спечелим любовта на любимия, да се сдобием с пари.