16:50 от Падингтън
- Автор: Кристи Агата
- Язык: болгарский
- Переводчик: Денка Момкова
- Жанр: Классические детективы
Электронная книга - «16:50 от Падингтън». Краткое содержание книги:
Госпожица Марпъл му се усмихна.
— Сигурна съм — каза тя, — че който ви познава само официално, не би могъл да допусне колко човечен можете да бъдете. Изглеждате по-добре от всякога — не се изчервявайте… И така, какво точно са ви казали досега?
— Мисля, че всичко. Първоначалните показания на приятелката ви, госпожа Магликъди, пред полицията в Сейнт Мери Мийд, потвърждението от кондуктора, а също и от бележката до началник-гарата в Бракхамптън. Смея да заявя, че са били направени всички необходими справки от въпросните хора — служителите от железниците и от полицията. Няма обаче съмнение, че вие сте надхитрили всички с най-удивителните си догадки.
— Не са догадки — уточни госпожица Марпъл, — аз имах голямо предимство. Познавам Елспет Магликъди както никой друг. Не съществуваше явно потвърждение на нейната история и след като нямаше съобщение за изчезнала жена, всеки съвсем естествено би си помислил, че просто една възрастна дама си въобразява разни неща, както често се случва, но не и е Елспет Магликъди.
— Не и с Елспет Магликъди — съгласи се инспекторът. — С нетърпение очаквам да се срещна с нея. Иска ми се да не беше заминавала за Цейлон. Между другото, правим постъпки тя да бъде разпитана там.
— Собствените ми разсъждения съвсем не бяха оригинални — обясни госпожица Марпъл. — Всичко това го има у Марк Твен. Момчето, което намира коня. То просто си представя къде би отишло, ако беше кон, а после отива там и го намира.
— Представяли сте си какво щяхте да направите, ако бяхте жесток и хладнокръвен убиец? — попита Крадък, като замислено съзерцаваше оформилата се от възрастта бяло-розова крехкост на госпожица Марпъл. — Наистина, вашият ум…
— … е като кухненска мивка, както обичаше да казва моят племенник Реймънд — съгласи се госпожица Марпъл, поклащайки бързо глава. — Аз обаче винаги съм му обяснявала, че кухненската мивка е необходимо съоръжение и всъщност е много хигиенично.
— Можете ли да отидете малко по-далеч, да се поставите на мястото на убиеца и да ми кажете къде точно се намира той в момента?
Госпожица Марпъл въздъхна.
— Бих искала, но нямам представа — абсолютно никаква. Трябва обаче да е някой, който е живял в Ръдърфорд Хол или знае всичко за него.
— Съгласен съм. Обаче се оформя много голям кръг от хора. Там са работили приходящи жени от женската благотворителна организация, а преди тях — служителите от гражданската противовъздушна отбрана. Всички те са знаели за големия хамбар и саркофага и за мястото, където е бил ключът. Цялата обстановка там е добре известна в района. Всеки, който живее в околността, би могъл да избере хамбара като подходящо за своята цел място.
— Да, наистина. Напълно разбирам затрудненията ви.
— Няма да стигнем доникъде, докато не идентифицираме трупа — каза Крадък.
— А това също може да се окаже трудно, нали?
— Най-накрая ще стигнем и дотам. Проверяваме всички съобщения за изчезнали жени, които са на тази възраст и с подобен външен вид. Нито една не отговаря точно на описанието. Съдебният лекар определя възрастта й на около трийсет и пет години, била е здрава, навярно омъжена жена, която е имала поне едно дете. Коженото й палто е евтино, купено в някой универсален магазин в Лондон. Стотици подобни палта са били продадени през последните три месеца, около шейсет процента — на руси жени. Нито една продавачка не можа да познае снимката на мъртвата жена. Малко вероятно е това да стане, ако покупката е била направена непосредствено преди Коледа. Останалите й дрехи са главно чуждо производство, купени предимно в Париж. Няма етикети, даващи указания как да се перат. Свързахме се с Париж и там ще направят необходимата проверка. Разбира се, рано или късно все ще се появи някой, за да съобщи за изчезнал роднина или наемател. Просто е въпрос на време.
— Пудриерата не помогна ли?
— За жалост — не. Тя е от онези, които се продават със стотици на Рю дьо Риволи — съвсем евтина е. Между другото, трябвало е незабавно да я предадете на полицията, всъщност госпожица Айлсбароу е трябвало да го направи.
Госпожица Марпъл поклати глава.
— В този момент обаче още не ставате дума за престъпление — изтъкна тя. — Ако някоя млада дама, която играе голф, намери във високата трева стара пудриера без особена стойност, тя положително няма да се втурне с нея към полицията.