16:50 от Падингтън
- Автор: Кристи Агата
- Язык: болгарский
- Переводчик: Денка Момкова
- Жанр: Классические детективы
Электронная книга - «16:50 от Падингтън». Краткое содержание книги:
Седрик размишляваше.
— Момент да видя… Дойдох със самолет. Пристигнах тук в съботата преди Коледа, което ще рече на двайсет и първи.
— Пристигнахте направо от Майорка?
— Да. Тръгнах в пет часа сутринта и бях тук по обед.
— А кога си заминахте?
— Отлетях следващия петък, на двайсет и седми.
— Благодаря ви.
Седрик се ухили.
— За нещастие попадам точно в този период от време. Но наистина, инспекторе, да душа млади жени съвсем не е любимото ми коледно забавление.
— Надявам се, господин Кракънторп.
Инспектор Бейкън само погледна неодобрително.
— За да извършиш подобно нещо, трябва да ти липсва съвест и добронамереност, не мислите ли?
Седрик адресира въпроса си към инспектор Бейкън, който просто изсумтя. Инспектор Крадък отвърна учтиво:
— Е, благодаря ви, господин Кракънторп. Това е всичко.
— Какво мислите за него? — попита Крадък, след като Седрик затвори вратата след себе си.
Бейкън отново изсумтя.
— Достатъчно самонадеян за каквото и да било — каза той. — Въобще не обичам този тип хора. Човек, който живее разпуснато, такива са художниците, и е твърде вероятно да се е забъркал с някоя непочтена жена.
Крадък се засмя.
— Нито пък ми харесва облеклото му — продължи Бейкън. — Никакво уважение — да отиде на следствие с такива дрехи. Най-мръсните панталони, които съм виждал от доста време. Ами вратовръзката му? Сякаш е направена от цветен канап. Ако ме питате, той е от хората, които биха удушили жена, без да се церемонят много-много.
— Е, не е удушил тази, ако не е напуснал Майорка преди 21-ви. А това е нещо, което много лесно можем да установим.
Бейкън му хвърли рязък поглед.
— Забелязвам, че все още не се доближавате до действителната дата на престъплението.
— Не, да я запазим в тайна засега. Винаги обичам да скривам по нещо в началния етап на разследването.
Бейкън кимна в пълно съгласие.
— Изтърсете им го, когато му дойде времето — каза той. — Така е най-добре.
— А сега — подхвана Крадък — да видим какво има да каже за случилото се нашият благовъзпитан джентълмен от Сити.
Харолд Кракънторп почти нямаше какво да каже. Отвратително нещо, твърде неприятен инцидент. Вестниците… опасяваше се той. Журналистите, както беше разбрал, вече искаха интервюта… Всички тези неща…
Много жалко…
Накъсаните в стакато изречения на Харолд приключиха. Той се облегна на стола си с изражението на човек, подушил отвратителна миризма.
Опитите на инспектора се оказаха безрезултатни. Не, той нямаше никаква представа коя е или би могла да бъде жената. Да, бил е в Ръдърфорд Хол по Коледа. Дошъл е едва за самата коледна вечер, но е останал до края на следващата седмица.
— Тогава това е всичко — каза инспектор Крадък, без да настоява с повече въпроси. Той вече бе решил за себе си, че Харолд Кракънторп няма да бъде полезен.
Премина към Алфред. Той влезе в стаята с безразличие, което изглеждаше малко пресилено.
Крадък погледна към него със смътното усещане, че го познава. Положително беше виждал някъде точно този член от семейството. Дали пък не е имало негова снимка във вестника? Нещо непочтено беше свързано с този спомен. Той попита Алфред е какво се занимава, но отговорът му беше уклончив:
— В момента съм към застраховките. До неотдавна се занимавах с приложението на нов тип говореща машина на пазара. Много революционно. Всъщност изкарах добри пари от нея.
Инспектор Крадък гледаше Алфред с одобрение и никой не би допуснал, че е забелязал привидно елегантния вид на костюма му и преценява точно колко евтино му е струвал. Дрехите на Седрик бяха овехтели, почти протрити, но си личеше, че са били ушити добре и от отлична материя. У Алфред прозираше евтина елегантност, която сама по себе си бе показателна. Крадък любезно премина към рутинните си въпроси. Алфред изглеждаше заинтригуван, дори леко развеселен.
— Предположението, че жената може някога да е работила тук, не е лишено от смисъл. Не като камериерка, съмнявам се, че сестра ми някога е имала такава. И не мисля, че днес някой има. Но, разбира се, тук са работили много домашни прислужници от чужбина. Имали сме полякини и една-две темпераментни германки. Но тъй като Ема определено не позна жената, смятам, че то отпада. Сестра ми е добра физиономистка. Не, ако жената е дошла от Лондон… Между другото, какво ви навежда на мисълта, че е дошла от Лондон?