16:50 от Падингтън
- Автор: Кристи Агата
- Язык: болгарский
- Переводчик: Денка Момкова
- Жанр: Классические детективы
Электронная книга - «16:50 от Падингтън». Краткое содержание книги:
— Защо?
— Колко много неща искате да знаете! Отговорът е, че той е черната овца на семейството. Все още не е бил затвора, но се е намирал много близо до него. По време на войната беше в министерството на снабдяването, но го напусна доста неочаквано при съмнителни обстоятелства. После сключи няколко подозрителни сделки за консервирани плодове и имаше неприятности с някакви яйца. Не беше нещо крупно, просто известен брой съмнителни сделки.
— Не е ли неразумно да разказвате всички тези неща на непознати?
— Защо? Да не сте агент на полицията?
— Може и да съм.
— Не мисля. Вие работехте тук, преди полицията да прояви интерес към нас. Бих казал…
Той прекъсна, като видя сестра си Ема да излиза през вратата към зеленчуковата градина.
— Здравей, Ем. Изглеждаш много разтревожена.
— Наистина съм разтревожена. Искам да говоря с теб, Седрик.
— Трябва да се връщам в къщата — тактично каза Люси.
— Не си тръгвайте — настоя Седрик. — На практика убийството почти ви направи член на семейството.
— Имам доста работа — обясни Люси. — Излязох да набера малко магданоз.
Тя бързо се запъти към зеленчуковата градина, а Седрик я проследи с поглед.
— Симпатично момиче — констатира той. — Коя е тя всъщност?
— О, много е известна — каза Ема. — Превърнала е домакинската работа в нещо като своя специалност. Но да оставим Люси Айлсбароу. Седрик, ужасно съм разтревожена. Полицията очевидно смята, че мъртвата жена е била чужденка, вероятно французойка? Седрик, мислиш ли, че тя би могла да бъде Мартин?
За момент Седрик я погледна втренчено, без да разбира.
— Мартин? Но кой, по дяволите… а, имаш предвид Мартин?
— Да, мислиш ли…
— Защо трябва да бъде Мартин!
— Като си помисли човек, онази телеграма беше доста странна. Трябва да е било приблизително по същото време. Дали, в крайна сметка, не е дошла тук и…
— Глупости, защо Мартин ще дойде тук и ще ходи в големия хамбар? Какво ще търси там? Струва ми се невероятно.
— Не смяташ ли, че трябваше да кажа на инспектор Бейкън или на другия детектив?
— Какво да му кажеш?
— Ами… за Мартин. За писмото.
— Недей да усложняваш нещата, като си въобразяваш разни неуместни неща, които нямат нищо общо с нас. Във всеки случай, въобще не бях убеден в автентичността на писмото на Мартин.
— А аз бях.
— Винаги вярваш на всякакви невъзможни неща преди закуска, момичето ми. Съветът ми към теб е: стой мирно и си дръж устата затворена. Работа на полицията е да идентифицира скъпоценния си труп. Обзалагам се, че Харолд би казал същото.
— Сигурна съм, че Харолд би постъпил така. А също и Алфред. Но аз се безпокоя, Седрик, наистина се безпокоя. Не знам какво трябва да направя.
— Нищо — веднага отвърна Седрик. — Дръж си устата затворена, Ема. Не тръгвай сама към бедата — това е моето мото.
Ема Кракънторп въздъхна. От къщата излезе доктор Куимпър и отвори вратата на очукания си „Остин“. Позабави се, като я видя, после остави колата и се запъти към нея.
— Ема — каза той, — баща ви е в чудесна форма. Убийството му понася добре. Създава му интерес към живота. Трябва да го препоръчам и на други свои пациенти.
Ема се усмихна механично. Доктор Куимпър винаги бързо забелязваше реакциите на хората около себе си.
— Случило ли се е нещо? — попита той. Ема го погледна. Беше започнала да разчита много на любезността и съчувствието на лекаря. Той се беше превърнал в приятел, на когото можеш да се облегнеш, не беше само медицински служител. Преднамерената му грубост не можеше да я заблуди — тя познаваше добротата, скрита зад нея.
— Да, разтревожена съм — призна Ема.
— Искате ли да ми кажете? Ако не желаете, недейте.