16:50 от Падингтън

— Да си призная — обади се госпожа Магликъди, — бях потресена. Казах: „Това е той“, преди да мога да помисля. И все пак, знаете, не бях видяла лицето на мъжа и…

— Ужасно се страхувах, че може да го кажеш, Елспет — прекъсна я госпожица Марпъл.

— Разбира се, щях да кажа, че не съм видяла лицето му — заяви госпожа Магликъди.

— Това щеше да бъде фатално. Разбираш ли, скъпа, той помисли, че ти наистина си го познала. Искам да кажа, не би могъл да знае, че не си видяла лицето му.

— Добре, че се сдържах — отбеляза госпожа Магликъди.

— Нямаше да ти позволя да кажеш нито дума повече — заяви госпожица Марпъл.

Изведнъж Крадък се засмя.

— Вие двете сте чудесна двойка! Какво следва, госпожице Марпъл? Какъв е щастливият край? Какво например ще стане с бедната Ема Кракънторп?

— Тя, разбира се, ще преживее случая с доктора и смея да кажа, че ако баща й умре — а аз не мисля, че е чак толкова здрав, на какъвто се прави, Ема ще отиде на пътешествие или ще прекара известно време в чужбина като Джералдин Уеб, а от това би могло да излезе нещо. Надявам се, по-добър мъж от доктор Куимпър.

— А Люси Айлсбароу? Ще има ли за нея сватбени камбани?

— Може би. Не бих се учудила.

— Кой от двамата би избрала? — попита Дърмът Крадък.

— Не знаете ли? — на свой ред попита госпожица Марпъл.

— Не, не знам — отвърна Крадък. — А вие?

— О, да, аз мисля, че знам — заключи госпожица Марпъл. После бързо примигна с очи насреща му.