16:50 от Падингтън
- Автор: Кристи Агата
- Язык: болгарский
- Переводчик: Денка Момкова
- Жанр: Классические детективы
Электронная книга - «16:50 от Падингтън». Краткое содержание книги:
— Мисля, че едва ли има нещо, което да не сте казали на инспектор Бейкън — започна той, — така че няма да ви безпокоя с много въпроси.
— Моля, питайте каквото желаете.
— Както ви обясни господин Уимборн, стигнахме до заключението, че убитата жена не е от този край. Това може би е облекчение за вас, поне господин Уимборн, изглежда, мислеше така. Но то прави нещата по-трудни за нас. Едва ли ще е лесно да бъде идентифицирана.
— Нищо ли не е имала? Чанта, документи?
Крадък поклати глава.
— Никаква чанта, нищо по джобовете.
— Нямате ли представа как се казва или откъде е дошла, нищо ли не знаете наистина?
Крадък си помисли: „Тя иска да знае, гори от желание да научи коя е била жената. Чудя се дали през цялото време се е чувствала така? Бейкън не остави у мен подобно впечатление, а той е умен човек“.
— Не ни е известно нищо за нея — отвърна той. — Ето защо се надявахме, че един от вас би могъл да ни помогне. Сигурна ли сте, че вие не сте в състояние? Дори и след като не я познахте, не се ли сещате коя би могла да бъде?
Помисли си, вероятно беше само внушение, че тя направи съвсем кратка пауза, преди да отговори.
— Нямам абсолютно никаква представа — отвърна.
Неусетно държанието на инспектор Крадък се промени.
Това почти не пролича, с изключение на едва забележимата твърдост, прозвучала в гласа му:
— Когато господин Уимборн ви каза, че жената е чужденка, защо сметнахте, че е французойка?
Ема не беше объркана, само веждите й леко се повдигнаха.
— Така ли беше? О, да, наистина. Не знам точно, може би защото човек винаги е склонен да смята, че чужденците са французи, докато не установи от каква националност са всъщност. Повечето чужденци в тази страна са французи, нали?
— Не бих казал, госпожице Кракънторп. Вече не. Тук има хора от толкова националности — италианци, германци, австрийци, от скандинавските страни…
— Да, май че сте прав.
— Нямате ли някаква специална причина да мислите, че вероятно тази жена е французойка?
Тя не побърза да отрече. Просто помисли за момент и после поклати отрицателно глава почти със съжаление.
— Не, наистина нямам.
Срещна погледа му спокойно, без да трепне. Крадък погледна към инспектор Бейкън. Последният се наведе напред и показа малка емайлирана пудриера.
— Позната ли ви е, госпожице Кракънторп?
Тя я взе и я разгледа.
— Не, положително не е моя.
— Нямате ли представа на кого е принадлежала?
— Не.
— Тогава няма нужда да ви безпокоим повече засега.
— Благодаря.
Ема им се усмихна леко, стана и излезе от стаята. Може би отново си въобразяваше, но на инспектор Крадък му се стори, че тя се движеше доста бързо, сякаш някакво облекчение я тласкаше напред.
— Смятате ли, че знае нещо? — попита Бейкън.
Инспектор Крадък отвърна мрачно:
— На даден етап човек е склонен да мисли, че всеки знае малко повече, отколкото иска да каже.
— Обикновено става така — отбеляза Бейкън, изхождайки от богатия си опит. — Само че — добави той — твърде често този факт няма нищо общо със случая. Или е някакво семейно прегрешение, или пък глупава неприятност, за която хората се страхуват да не излезе наяве.
— Да, знам. Е, поне…
Това, което инспектор Крадък смяташе да каже, остана неизказано обаче, понеже вратата рязко се отвори и старият мистър Кракънторп се дотътри силно възмутен.
— Тъжна работа! Скотланд Ярд идва и не е достатъчно любезен да разговаря най-напред с главата на семейството! Бих искал да знам кой е господарят на тази къща? Ще ми отговорите ли? Кой е господарят тук?
— Разбира се, че сте вие, господин Кракънторп — отвърна Крадък успокоително, като се изправи, докато говореше. — Разбрахме обаче, че вече сте споделили с инспектор Бейкън всичко, което знаете, и че след като не сте добре със здравето, не трябва да злоупотребяваме. Доктор Куимпър обясни…
— Така е… Така е… Не съм здрав… Що се отнася до доктор Куимпър, той е истинска баба — много добър лекар, разбира моя случай, но е склонен да ме увие в памук. В главата му е влязла муха по отношение на диетата ми. Когато по Коледа получих гадене, веднага се нахвърли върху мен. Какво съм ял? Кога? Кой го е сготвил? Толкова шум вдигна! Но макар и да съм с разклатено здраве, чувствам се достатъчно добре, за да ви помогна, доколкото ми позволяват силите. Убийство в собствената ми къща или във всеки случай, в собствения ми хамбар! Интересна сграда — от времето на кралица Елизабет Първа. Местният архитект казва, че не е, но човекът не знае какво говори. Нито ден по-късно от 1580 година, но това не е темата на разговора. Какво бихте искали да знаете? Каква е хипотезата ви?