16:50 от Падингтън
- Автор: Кристи Агата
- Язык: болгарский
- Переводчик: Денка Момкова
- Жанр: Классические детективы
Электронная книга - «16:50 от Падингтън». Краткое содержание книги:
— Малко е рано за хипотези, мистър Кракънторп. Все още се опитваме да установим коя е била жената.
— Чужденка, казвате?
— Така смятаме.
— Вражески агент?
— Според мен, малко вероятно.
— Според вас! Те са навсякъде, тези хора. Проникват къде ли не! Чудя се защо министерството на вътрешните работи ги пуска. Хващам се на бас, че правят промишлен шпионаж. Ето с какво се е занимавала.
— В Бракхамптън?
— Фабрики има навсякъде. Има една точно до задния вход на имението ми.
Крадък хвърли въпросителен поглед към Бейкън, който отговори:
— Метални кутии.
— Откъде знаете, че произвеждат наистина това? Не можеш да приемаш всичко, което ти се казва. Добре, ако не е била шпионка, какво смятате, че е била? Да не мислите, че е била забъркана с някой от безценните ми синове? Ако е така, то ще е с Алфред. Не с Харолд — той е прекалено предпазлив. А Седрик не е съгласен да живее в тази страна. Добре, тогава е любовница на Алфред. Някакъв буен младеж я е проследил дотук, мислейки, че идва да се срещне с него, и я е пречукал. Как ви звучи?
Инспектор Крадък дипломатично отговори, че е възможно на теория. Но мистър Алфред Кракънторп, добави той, не я е познал.
— Ха! Страх го е и толкова! Алфред винаги е бил страхливец. Но той е и лъжец, запомнете, винаги е бил такъв. Лъже, та се къса. Никой от синовете ми не струва. Шепа лешояди, които ме чакат да умра — ето истинско им занимание в живота — изсмя се тихо той. — Има да чакат. Няма да умра, за да им направя услуга! А ако това е всичко, с което мога да ви бъда полезен… Уморен съм. Трябва да почивам — и той се затътри отново навън.
— Любовница на Алфред? — въпросително отбеляза Бейкън. — Според мен старецът просто си го измисли.
Той направи пауза, като се колебаеше.
— Лично аз смятам, че Алфред е чист — може би е хитрец, но в момента не търсим него. Знаете ли, питам се за онзи тип от военновъздушните сили…
— Брайън Истли?
— Да. Срещал съм един-двама като него. Те са без посока в света — преживели са опасности и вълнения, срещали са се със смъртта твърде млади. Сега животът им е скучен. Скучен и безполезен. В известен смисъл сме несправедливи с тях. Макар че наистина не знам какво може да се направи. И ето ги — с минало и без никакво бъдеще, така да се каже. Те са тези, които нямат нищо против да рискуват — обикновеният човек инстинктивно се стреми към сигурност, не става толкова въпрос за морал, колкото за благоразумие. Тези хора обаче не се страхуват — думата сигурност не е в речника им. Ако Истли е имал нещо с някаква жена и е искал да я убие… — той спря и отчаяно протегна ръка. — Но защо е трябвало да я убива? И ако наистина е убил жената, защо я е поставил в саркофага на тъста си? Не, ако ме питаш, никой от всички, събрани тук, няма нищо общо с убийството. В противен случай нямаше да си правят труда да слагат тялото на прага на собствения си заден вход, така да се каже.
Крадък се съгласи, че наистина е безсмислено.
— Нещо друго, което искате да свършите тук?
Крадък отговори отрицателно.
Бейкън предложи да се върнат в Бракхамптън и да пият чай, но инспектор Крадък заяви, че ще се обади на някакъв стар познат.
Глава десета
Седнала изправено на фона на порцеланови кученца и подаръци от Маргейт, госпожица Марпъл се засмя одобрително на инспектор Дърмът Крадък.
— Толкова се радвам — каза тя, — че вие сте натоварен със случая. Надявах се да стане така.
— Когато получих писмото ви — поясни Крадък, — веднага го занесох на шефа си. Както се оказа, той току-що беше разбрал, че ни викат за случая в Бракхамптън. Очевидно смятаха, че не става дума за престъпление от местен характер. Шефът се заинтересува много от това, което му разказах за вас. Разбрах, че е слушал за вас от моя кръстник.
— Скъпият сър Хенри — с нежност промълви госпожица Марпъл.
— Накара ме да му разкажа за случая в Литъл Падъкс. Искате ли да чуете какво каза после?
— Моля, разкажете ми, ако не нарушавате служебната тайна.
— Той каза: „Добре, защото това изглежда една много объркана история, изцяло измислена от две възрастни дами. Те, макар и да звучи невероятно, са се оказали прави, и тъй като ти познаваш едната от тях, изпращам те да се заемеш със случая“. И ето ме тук! А сега, скъпа госпожице Марпъл, накъде? Както вероятно разбирате, посещението ми не е официално. Не водя оръженосците си. Помислих си, че най-напред ние двамата бихме могли да обсъдим нещата.