16:50 от Падингтън
- Автор: Кристи Агата
- Язык: болгарский
- Переводчик: Денка Момкова
- Жанр: Классические детективы
Электронная книга - «16:50 от Падингтън». Краткое содержание книги:
Той зададе въпроса си съвсем небрежно, но погледът му бе проницателен и заинтригуван.
Инспектор Крадък се засмя и поклати глава.
Алфред го погледна остро.
— Не желаете да кажете, така ли? Вероятно билет за отиване и връщане в джоба на палтото й?
— Може би, господин Кракънторп.
— Добре, да приемем, че е пристигнала от Лондон. Навярно приятелчето, с което е трябвало да се срещне, е сметнало, че големият хамбар е чудесно място да се извърши убийство, без да се вдига шум. Очевидно той е познавал обстановката тук. Ако бях на ваше място, инспекторе, щях да търся него.
— Това правим — подчерта инспектор Крадък, като изрече двете думи така, че да звучат спокойно и убедително.
После благодари на Алфред и го освободи.
— Знаете ли — каза той на инспектор Бейкън, — виждал съм този човек някъде…
Инспектор Бейкън изказа мнението си.
— Остър клиент. Толкова остър, че понякога сам се порязва.
— Не съм сигурен, че държите да разговаряте с мен — каза Брайън Истли извинително, като влезе в стаята и колебливо се спря до вратата. — Всъщност аз не принадлежа към семейството…
— Чакайте да видим, вие сте господин Брайън Истли — съпругът на госпожа Едит Кракънторп, която почина преди пет години, нали?
— Точно така.
— Много мило от ваша страна, господин Истли, особено ако знаете нещо, което според вас би ни помогнало по някакъв начин.
— Не знам нищо, макар че бих искал да знам. Цялата работа изглежда дяволски странна, нали? Идва тук и се среща посред зима с някого си в този проветрив стар хамбар. Въобще не ми е по вкуса!
— Наистина е твърде озадачаващо — съгласи се инспектор Крадък.
— Вярно ли е, че била чужденка? Носят се такива слухове.
— Този факт говори ли ви нещо? — инспекторът го погледна остро, но Брайън изглеждаше любезно безучастен.
— Не, всъщност не.
— Може да е била французойка — каза инспектор Бейкън с нотка на съмнение.
Брайън леко се оживи. В сините му очи се появи интерес и той подръпна големите си руси мустаци.
— Наистина? — поклати глава той. — Общо взето, изглежда още по-невероятно, нали? Да се мотае из хамбара, искам да кажа. Досега имали ли сте други убийства в саркофаг? Може би е някой от онези хора с натрапливостите. Мисли, че е Калигула или нещо от този род.
Инспектор Крадък дори не си направи труда да отхвърли хипотезата и небрежно попита:
— Не знаете ли дали някой в семейството има някаква връзка с Франция?
Брайън отговори, че семейство Кракънторп не са особено весели хора.
— Бракът на Харолд е сполучлив — отбеляза той. — Жена с рибешка глава, дъщеря на някакъв обеднял граф. Не смятам, че Алфред се интересува много от жени, прекарва живота си в уреждане на съмнителни сделки, които накрая се оказват неуспешни. Мисля, че Седрик има няколко испански сеньорите, които скачат през обръчите на кринолина за него в Ибиса. Жените доста си падат по Седрик. Не се бръсне редовно и като че ли никога не се мие. Не разбирам защо това привлича жените, но очевидно е така. Не ви помогнах кой знае колко, нали? — ухили им се той. — По-добре наемете младия Алегзандър за тази работа. Двамата със Стодарт-Уест усилено търсят навън улики. Обзалагам се, че ще намерят нещо.
Инспектор Крадък изрази надежда, че ще стане така, и благодари на Брайън Истли. После каза, че би искал да разговаря с госпожица Ема Кракънторп.
Той огледа с по-голямо внимание Ема Кракънторп, отколкото преди. Все още се чудеше на израза, който бе забелязал на лицето й преди обеда. Тиха жена. Нито глупава, нито прекалено интелигентна. Една от тези мили, приятни жени, които мъжете приемат за даденост и които имат способността да превърнат една къща в дом, като й придадат атмосфера на спокойствие и хармония. Такава, мислеше си той, беше Ема Кракънторп.
Подобни жени често биват подценявани. Зад спокойната им външност се крие силен характер. С тях човек трябва да се съобразява. Вероятно, мислеше си инспекторът, ключът към мистерията за мъртвата жена в саркофага беше скрит някъде дълбоко в съзнанието на Ема.
Докато тези мисли преминаваха през главата му, Крадък я питаше за различни маловажни подробности.