Ковачница на мрак
- Автор: Эриксон Стивен
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-655-474-1
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Ковачница на мрак». Краткое содержание книги:
— Няма да предадем петдесет от нашите млади.
— Тогава, Руск, отново ще имате война. Макар че, ако това се случи, може да намерите повод за облекчение — в това, че подобен външен конфликт ще обедини отново тайстите и така ще предотврати гражданската война.
— Не се боим от тяхната гражданска война, капитане. Би ни зарадвала, защото щом свърши, всички земи на Тайст ще са узрели за завоевание. Но няма да изложим на риск живота на нашите млади.
— Коря не е решението ви — заяви Хаут.
— Върни я в дома й тогава! Освободи я! Тя няма никаква стойност за теб!
— Когато дойде времето, ще направя точно това. Образованието, Руск, е дългосрочно вложение. Не очаквай никакви плодове първия сезон. Не очаквай и следващия, нито по-следващия. Не, отплатата идва след години, така е било и така ще е с Коря. Подготвях пътя за нейния живот и в това почти съм приключил. Но не съвсем.
— Нищо повече не можеш да направиш за нея — каза Руск. — Ние можем да доловим същината на душата й. Тя е тъмна, празна. Няма никаква сила. Не е дете на Майка Тъма, не и в душата си, защото тъмнината, която обитава там, не е Куралд Галайн. Тя е просто отсъствие.
— Абсолютно вярно.
— Какво й предстои тогава? — попита Руск.
— На езика на Бягащите псета, Руск, съм сътворил мхаби. Съсъд. Защитен, запечатан и, както казваш ти, празен. Какво остава да се направи ли? Ами да се напълни, разбира се.
„Заложница.“
Стъписана, уплашена, Коря помисли за куклите в стаята си, всяка от които очакваше живот, всяка от които очакваше предопределението, което можеше да им даде само богиня. Не се бяха движили от години. Лежаха натъпкани в тъмното, в един каменен скрин.
— На разсъмване напускате — каза Хаут на джелеките. — Сами.
— Ще съжалиш за това — закани се Руск.
— Още една заплаха от ваша страна — отвърна Хаут — и шайката ви ще събуди гняв. Той като нищо би могъл да ви изхвърли да спите вън под звездите, както подобава на груби псета, които нищо не разбират от чест. Или, ако прецени, че сте неспасяеми, може просто да ви избие всички.
Коря видя как лицето на Руск пребледня под мръсотията. Той стана, махна с ръка и всички останали воини избутаха столовете си назад и посегнаха към оставеното си снаряжение.
— За гощавката — изръмжа Руск — ти благодарим, капитане. Когато следващия път пируваме в тази зала, ще е върху натрошените ти кости.
Хаут също стана.
— Значи трепериш в сънищата си, джелек. Сега да ви няма. Приключих с вас.
Щом джелеките се изнизаха вкупом навън и Коря се приготви да почисти остатъците от пира, Хаут махна разсеяно с ръка и каза:
— Тази нощ ще пробудя магията на Омтоуз Феллак, Коря. Върни се в стаята си.
— Но…
— Магията има цена — прекъсна я той. — Най-малкото ще ми помогне да обезпаразитя тази зала. Хайде, в стаята си. Няма защо да се боиш от онези соултейкън.
— Знам — отвърна тя. — Господарю, превърнал сте ме в съсъд… добре, но не го чувствам. Не съм празна отвътре. Не съм в мир.
Думата сякаш го изненада.
— Мир? Не съм говорил за мир. В отсъствието, Коря, има копнеж. — Странните му очи се впиха в нея. — Нима не копнееш?
Да. Беше разбрала истината за това още когато бе казал какво има вътре в нея. Беше богинята, чиито деца й бяха омръзнали, беше видяла как летата стават все по-къси, прошарени с нетърпение, но не беше знаела какво може да дойде на мястото на изгубения век.
— Спи тази нощ — каза Хаут с тон, какъвто никога преди не бе чувала от него. Беше почти… нежен. — На заранта, Коря, уроците ще започнат сериозно. — Извърна лице. — Последната ми задача очаква и двама ни — и ще бъдем достойни за нея. Това обещавам.
Махна отново и тя бързо излезе от стаята. Почти й се виеше свят.
Каретата беше спряла пред величествения някога вход на дома Делак. Самотният кон стоеше унило, клатеше глава и дъвчеше юздечката. Пътуването, което го очакваше, щеше да е мъчително, защото каретата беше тежка и преди години щеше да я тегли четворен впряг. Отвъд нея, едва видимо от мястото, където стоеше лейди Нерис Друкорлат, малкото момче си играеше до овъглените руини на конюшните и се виждаше, че ръцете му са почернели от сажди, а и коленете му също.
Тук, в това запуснато имение, това беше битка, която Нерис изобщо не се надяваше да спечели. Но детството е кратко нещо и в тези тревожни времена тя щеше да направи всичко, което й бе по силите, за да го съкрати още повече. Момчето трябваше да бъде изтръгнато от капризите на детското си въображение. Благородството се раждаше в суровите ограничения на подобаващото поведение и колкото по-скоро внук й се обвържеше с неизбежностите на пълнолетието, толкова по-скоро щеше да намери мястото си като наследник на древния си род. И с подходящото напътствие един ден щеше да го върне до блясъка и мощта, която бе имал някога.