Ковачница на мрак
- Автор: Эриксон Стивен
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-655-474-1
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Ковачница на мрак». Краткое содержание книги:
— Идвахме на малки глутници — изръмжа в отговор Саграл. — Този път ще дойдем хиляди.
— Когато идвахте да правите набези с малките си глутници, Саграл, се задоволявахме да ви прогоним, като избивахме само по малко от вас. Дойдете ли с хиляди, сдържаността ни ще свърши.
Руск — смучеше бучка захар — впи очи в Коря и каза:
— Ще я върнем в дома й непокътната, капитане.
— Системата със заложниците не действа така — отвърна Хаут и бавно поклати глава. — Договорът ви с Тайст изисква заложници от вас — от собствената ви кръв. Не може да заемете от някой друг вместо жертвата, която трябва да направите. Тайст ще приемат само заложници джелеки.
— Но те не ни предлагат никакви! — сопна се Саграл.
— Защото вие загубихте войната, Саграл. Изправени сте пред прост избор: отстъпки или унищожение. С присъствието ви виждам какъв избор сте направили. Сега трябва да се примирите с него или отново да почнете война.
— Джелеките не са роби!
Хаут погледна Коря.
— Заложничке, смяташ ли се за роб?
Тя знаеше какъв отговор очаква от нея, но това, което мотивира отговора й, бе мисълта, че може да отпътува с тези зверове.
— Не, разбира се. Аз съм Тайст, родена в дома Делак. Заложница съм при джагътите. Единственият заложник, който е идвал някога при Джагът, и последният, който ще дойде. След две години ще бъда върната на семейството ми: Джагът ни казват, че вече не са народ. Казват ни, че са се отказали от всички претенции.
Саграл удари с юмрук по масата и я стресна.
— Дори претенцията им за теб, дете! Само егоизмът на Хаут те държи в лапите му! Ние ще те върнем у дома и можем да тръгнем още призори! Не искаш ли? Или Хаут е прекършил волята ти за живот? Направил те е робиня във всичко освен по име? — Изправи се. — Дори Тайст вече презират Джагът — тези глупци с бивни не са нищо. Изоставили са бъдещето и са обречени да измрат. Градът им лежи затънал в прах, управляван от един безумец! Ти, заложнице! Похабяваш живота си тук! Още цели две години! За нищо!
Коря го гледаше: потъмнялото му от гняв лице, блесналите му оголени остри зъби, предизвикателството в очите му. След това се обърна към Руск и попита:
— На този не му ли трябва каишка?
Внезапно изригналият смях свали напрежението и всички воини джелеки отново посегнаха към стомните с вино. Саграл тупна на стола си, смълчан от срам. Надвит от женска Тайст, все още почти дете — ако се съдеше по момчешката й фигура, — а киселият Саграл отново паленце, сритан вън на студа — и всички тези хапливи шеги се изричаха на речта на Джагът, заради нея, несъмнено. Коря погледна Хаут и видя, че светлите му очи са впити в нея. Така и не можа да ги разгадае — нито одобрение, нито неприязън се четеше в този поглед, твърд и неумолим.
„Капитан.“ Никога не беше имало джагътска армия. Не беше капитан на нищо. Това почетно звание нямаше никакъв смисъл.
А после сякаш някакъв невидим сигнал спря шума и Руск заговори:
— Капитане, тайстите са поискали петдесет заложници. Петдесет от нашите млади. Няма да предадем живота на петдесет джелеки, млади или стари.
— Едва ли е предаване на живота им, Руск…
— Тайстите вървят към гражданска война.
— Този страх е бил изричан и преди — отвърна Хаут. — Безсмислен е. Но дори да избухне гражданска война, животът на заложниците ще си остане неприкосновен. Всъщност очаквам всяка фамилия веднага да върне децата ви, дори да е застрашено оцеляването на родовете им.
— Ако вярвате в това, капитане, значи нищо не разбирате от гражданска война — изсумтя Руск. — А и защо да я разбирате? Тя е немислима за джагътите. Но с нас не е така.
Трети джелек, с посребряла коса и нашарен с белези, рече:
— Нашите родственици на юг някога бяха обединени с нас. Във всяко отношение бяхме еднакви — всички бяхме джелеки.
— Добре помня вашата гражданска война — отвърна замислено Хаут. — И видях как тя ви превърна в два отделни народа. Варандас е написал подробно за раждането на джхекската култура и хилядите й различия от вашата.
— Варандас изобщо не е прав — изръмжа гърлено Руск.
Хаут сви рамене.
— Все едно, Руск. Този глупак изгори всичките си писания в Нощта на раздора. Каква полза от историята, след като бездруго никой не се вслушва в нея? Но аргументът ми си остава в сила. Чрез собствения ви опит сега вие предричате, че подобна съдба ще сполети тайстите. Но тайстите не са джелеки, нито са джхеки, мощта в сърцевината на Карканас не е дивата сила на вашите родени от Витр соултейкън и Майка Тъма не е сключвала сделка с богове зверове. Не, Мъдрият Карканас е черен диамант в сърцето на народа Тайст и докато вътрешните му пламъци горят, никой меч няма да го разбие.