Фантома на Лондон
- Автор: Уоллес Эдгар Ричард Горацио
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитър Стайков
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Фантома на Лондон». Краткое содержание книги:
— Вие сте луд! Помислете само какво сте получили за дългия ви престой в затвора?… Тази играчка… — И той посочи гривната. — Ако ви дам за нея двадесет лири, то ви уверявам, че сте направили добра сделка. А помислете, че в онази къща има скрита плячка на стойност повече от осемстотин лири!
Майстер продължи замислено: в главата му се раждаха различни планове и начини за осъществяването им.
— Идете там още тази нощ — предложи той.
— Ще помисля върху предложението ви. Но вече не помня номера на къщата.
— Петдесет и седем — отговори Майстер. — Сега ще ви дам двадесет лири за гривната.
Той издърпа чекмеджето и извади една кутийка, в която държеше пари.
— Съгласен съм на тази сума — каза Джон. — Но ако отида за откраднатото, искам пълната му стойност… В противен случай ще се обърна към някой друг.
Нищо друго не беше в състояние така да оскърби Майстер.
— Ето как се отнасяте към мен! — извика той. — Това е благодарността ви за сведенията, които ви дадох. Ето ви парите — прибави той и хвърли през масата двадесет лири, които Джон бързо прибра в джоба си.
Майстер се обърна внезапно: вратата, която водеше към стаята му, изведнъж се отвори. На прага стоеше доктор Ломънд. Хекит го беше оставил в килера и напълно беше забравил, че той е още в къщата.
Докторът влезе, но се спря, когато видя младежа.
— Прекъснах ли ви? — попита той.
— Ни най-малко, докторе! Влезте, ако обичате — каза Майстер. — Това е един мой приятел, господин Ленле.
— Току-що разговарях със сестра ви. Вие пристигате от село, нали? — обърна се доктор Ломънд към Джон.
— Преди няколко часа излязох от затвора — прекъсна го сухо Джон и тръгна да излиза от стаята.
Вече беше хванал дръжката на вратата, когато тя внезапно се отвори и на прага се появи развълнуван и пребледнял Хекит. Той се обърна към Майстер и прошепна с ужас:
— Търсят ви и когато попитах за кого да съобщя, отговорът беше: „Фантома иска да му предаде поздрави.“
Майстер потрепери целият.
— Фантома! — учудено каза докторът. — Доведете го незабавно!
— Доктор Ломънд, моля ви! — трепереше Майстер.
Обаче докторът му направи знак да замълчи.
— Знам какво правя!
— Докторе, вие сте полудели — бъбреше Майстер. — Представете си само…
— Нека влезе! — повтори докторът.
Очите му бяха устремени към вратата.
На прага се появи стройна елегантна жена, чиито очи светеха от едва сдържан смях.
— Кора! — в един глас извикаха присъстващите.
— Признайте, че ви изплаших до смърт!
— Още само миг и щях да умра от инфаркт — разсмя се докторът.
Морис Майстер все още беше пребледнял от ужаса.
— Драги Джон — обърна се той към младежа — сега вие знаете къде да намерите това, което търсите.
Джон разбра, че присъствието му в стаята вече е нежелано, и се сбогува с присъстващите.
С доста груб тон Майстер изгони от стаята и Хекит. Очевидно беше, че искаше да остане насаме с младата жена, затова доктор Ломънд каза, че е оставил чантата си горе и излезе.
— Драга госпожо Милтън, вие сте по-прекрасна откогато и да било — с половин глас промълви Майстер. — Къде е впрочем скъпият ви съпруг?
Кора отиде до вратата, през която беше излязъл докторът, заслуша се в отдалечаващите се стъпки, след което се върна на предишното си място.
— Слушайте — започна тя и гласът й премина в шепот. — Искам да поговоря с вас, докато не се е върнал оня детектив доктор. Защо не заминете за някъде, където никой не ви познава и където бихте могли да заживеете под друго име?
Майстер се усмихна и запали пура.
— Разбирам!… — каза той. — Искате да напусна Англия и даже долавям в гласа ви заплаха.
— Аз не ви заплашвам, но от „него“ не можете да се отървете, Майстер, това е самата истина — отвърна му Кора.
— Скъпа красавице — той искаше да я погали по бузата, но тя се отдръпна, — не се тревожете за мен.
— За вас! — извика тя и очите й пламнаха. — Ако трябваше само пръста си да мръдна, за да ви спася от ада, повярвайте ми, дори това не бих направила! Махнете се оттук… Искам да спася Артър, а не вас… Заминете, където искате, само напуснете Англия.
Майстер не сваляше очи от нея и беше поразен от думите, които току-що чу.
— Доста умно измислено — прошепна той. — „Той“ не се решава да се върне тук и е изпратил вас, за да ме подлъжете да напусна Англия.