Конспирацията срещу Магдалина

популярен в целия християнски свят. През ХIV в. във Франция бил определен празник на св. Ана, а през

1378 г по молба на Ричард II, папа Урбан VI го въвел и в Англия. През 1584 г. папа Григорий ХIII

постановил празника за Църквата като цяло и той станал универсален.

С течение на времето покрай легендата за Мария се създало убеждението, че за да зачене и роди

като девица, тя трябва да е била изключителна. Нямало как да е обикновено дете, трябвало да е родена без

мъжка намеса. Така възникнала легендата за непорочното зачатие на майка и Анна, вдъхновила

създаването на необикновени художествени творби, като “Непорочното зачатие на св. Анна” от Жан

Белгамб, на което се вижда една облечена, зряла Мария, която се оформя в тялото на майка си.

Колкото и странно да звучи, някои аспекти от католическото верую (за които дотогава само се е

намеквало) са били приети сравнително наскоро като установени начала на вярата. Учението за

непорочното зачатие е официално формулирано чак през 1854 г., когато папа Пий IХ постановил, че и

Иисусовата майка Мария е била зачената без първородния грях. Чак през ноември 1950 г. папа Пий ХII

прави възнесението и част от доктрината, а папа Павел VI я обявява за Майка на Църквата през 1964 г. Тези

укази са станали възможни поради налагането на догмата за непогрешимостта на папата. Тя е утвърдена от

Ватиканския събор през 1870 г. и постановява, че “не е възможно папата да допусне грешка, когато взема

решения по църковните доктрини и морала!