Град на паднали ангели

Никой не иска от вас да бъдете приятели.

— Клеъри тук ли е? — попита Джейс и затвори вратата след себе си. Изглеждаше уморен.

Под очите му имаше сенки и беше без яке, въпреки пронизващия есенен вятър навън.

Саймън вече не усещаше студ, но потрепери, когато видя Джейс по дънки и тънка блуза с

дълъг ръкав.

— Помага на Джослин — обясни Люк. — Но можеш да я почакаш при нас.

Джейс огледа неспокойно окачените по стените воали, ветрила, тиари и обшити с перли

шлейфове.

— Всичко е толкова… бяло.

— Разбира се — каза Саймън. — Нали е сватба.

— За ловците на сенки бялото е траурен цвят — обясни Люк. — Мунданите обаче се

обличат в бяло на сватби. Булките носят бели рокли като символ на непорочността.

— Мислех, че роклята на Джослин няма да е бяла — каза Саймън.

— Ами — отвърна Джейс, — май има промяна в плановете.

Люк се задави с кафето. Преди да може да каже или да направи нещо, Клеъри влезе в стаята.

Сега косата й беше вдигната с блестящи фуркети, само няколко кичура падаха свободно.

— Не знам — каза тя, докато вървеше към тях. — Карин ме натисна и ми направи прическа,

но не съм сигурна…

Млъкна, когато забеляза Джейс. От изражението й личеше, че не беше очаквала да го види.

Устните й се разделиха от изненада, но не каза нищо. Джейс, на свой ред, беше вперил

поглед в нея и за пръв път в живота си Саймън успя да разчете изражението му като

отворена книга. Сякаш на този свят бяха останали само Джейс и Клеъри, той я гледаше с

неприкрит копнеж и желание и Саймън се почувства неловко, като натрапник в интимен

момент.

Джейс прочисти гърлото си.

— Красива си.

— Джейс — Клеъри изглеждаше по-скоро объркана. — Всичко наред ли е? Нали каза, че не

можеш да дойдеш, защото има заседание на Клейва?

— Точно така — каза Люк. — Чух за тялото на ловеца на сенки в парка. Някакви новини?

Джейс поклати глава, все още гледайки Клеъри.

— Не. Не е от нюйоркските членове на Клейва, но засега не е идентифициран. И двете тела

не са. Мълчаливите братя сега са при тях.

— Това е добре. Братята ще разберат кои са — каза Люк.

Джейс не отвърна нищо. Продължава да гледа Клеъри с най-странния поглед на света,

помисли си Саймън, сякаш гледа някого, когото обича, но когото никога не би могъл да има.

Саймън знаеше, че преди за Джейс нещата стояха точно така, но сега?

— Джейс — каза Клеъри и пристъпи към него.

Той откъсна поглед от нея.

— Якето, което ти дадох вчера в парка, още ли е у теб?

Сега дори още по-объркана, Клеъри посочи към въпросната дреха — напълно обикновено

кафяво велурено яке, провесено на един от столовете.

— Ето. Щях да ти го донеса след…

— Е, сега не е нужно да идваш — каза Джейс, взе якето и припряно мушна ръце в ръкавите,

сякаш изведнъж се разбърза.

— Джейс — каза Люк с успокоителен тон, — смятаме да похапнем в „Парк Слоуп” след