Град на паднали ангели

слънчевата светлина вече се процеждаше през прозореца. Облече чисти дрехи от раницата

си, излезе от спалнята и видя Кайл в кухнята да пържи бекон и яйца в тефлонов тиган.

— Здрасти, съквартиранте — поздрави го весело Кайл. — Искаш ли закуска?

Видът на храната накара Саймън да почувства леко гадене.

— Не, благодаря. Но бих пийнал кафе — той се настани на един от паянтовите бар столове.

Кайл бутна нащърбена чаша през плота към него.

— Закуската е най-важното хранене за деня, брато. Макар вече да е обяд.

Саймън обви ръце около чашата и усети как топлината се просмуква в студената му кожа.

Отчаяно затърси тема на разговор, която да не се върти около храненето.

— Ами, аз така и не те попитах вчера, какво работиш?

Кайл взе парче бекон от тигана и го захапа. Саймън забеляза, че на златния медальон имаше

гравирани листа и думите „Beati Bellicosi”. Знаеше, че „Beati” означава нещо свързано със

светци. Кайл сигурно беше католик.

— Извършвам куриерски услуги с колело — каза той дъвчейки. — Страхотно е. Карам

колело из града, виждам всичко, говоря с хората. Много по-добро е от училището.

— Напуснал си училище?

— Предпочитам училището на живота. — Саймън щеше да си помисли, че Кайл говори

глупости, ако не беше казал „училището на живота” толкова искрено, колкото всичко, което

изричаше. — Ами ти? Някакви планове?

Ами сещаш се — да бродя по земята, да нося смърт и разрушение на невинни хора. Може би

да пия кръв. Да живея вечно, но без никакви забавления. Обичайните неща.

— В момента съм се пуснал по течението.

— Тоест не искаш да ставаш музикант? — попита Кайл.

За облекчение на Саймън, телефонът му звънна, преди да успее да отговори. Извади го от

джоба си и погледна дисплея. Беше Мая.

— Здрасти — поздрави я той. — Какво има?

— Ще ходиш ли на пробата на Клеъри днес следобед? — попита тя, гласът й пращеше по

линията. Вероятно се обаждаше от свърталището на върколаците в Китайския квартал, а там

връзката не беше особено добра. — Каза ми, че те е помолила да отидеш за компания.

— Какво? А, да. Вярно. Ще ходя. — Клеъри беше настояла да я придружи на пробата на

шаферската й рокля, за да могат после да отидат в магазина за комикси и да не се чувства,

както самата тя каза, „прекалено момичешки”.

— Тогава и аз ще дойда. Трябва да предам на Люк съобщение от глутницата, а и не сме се

виждали отдавна.

— Знам. Много съжалявам…

— Няма проблеми — рече безгрижно тя. — Но ще трябва да ми кажеш какво ще облечеш на

сватбата, за да сме в тон.

Тя затвори и Саймън се втренчи в телефона. Клеъри беше права. Сватбата беше важно

събитие, а той бе адски неподготвен за тази битка.

— Някое от гаджетата ли беше? — полюбопитства Кайл. — Онази червенокосата от гаража

една от тях ли е? Сладка е.

— Не. Това е Клеъри, най-добрата ми приятелка. — Саймън прибра телефона в джоба си. —

Тя си има приятел. Много, много, много сериозен приятел. Работата там е желязна.