Град на паднали ангели
- Автор: Клэр Кассандра
- Серия: Реликвите на смъртните #4
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- Переводчик: Мария Бенчева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Град на паднали ангели». Краткое содержание книги:
щеше да й каже, когато се видят? Мислеше, че вече е решил, но сега не беше толкова
сигурен.
Стържещ звук прекъсна мислите му. Вратата на гаража се вдигна нагоре и ярка светлина
проникна в тъмното пространство вътре. Саймън седна, цялото му тяло изведнъж се
напрегна.
— Ерик?
— Не. Аз съм. Кайл.
— Кайл? — повтори объркано и после се сети: момчето, което решиха да вземат като вокал.
Саймън едва не се строполи отново на земята. — А, да. Другите ги няма, така че, ако си се
надявал да репетираме…
— Няма проблеми. Не дойдох за това. — Кайл влезе в гаража, примигвайки в тъмнината, с
ръце в джобовете на дънките. — Ти беше… как се казваше… басистът, нали?
Саймън се изправи на крака и изтупа праха от дрехите си.
— Аз съм Саймън.
Кайл се огледа, бръчката между веждите му говореше, че е объркан.
— Вчера май съм си забравил ключовете тук. Търсих ги навсякъде. А, ето ги. — Наведе се
зад барабаните и се изправи секунда по-късно, подрънквайки триумфално с връзка ключове
в ръка. Кайл изглеждаше почти по същия начин както онзи ден. Днес беше със синя тениска
и кожено яке, а на врата му висеше златен медальон с икона. Тъмната му коса беше ужасно
разрошена. — Ти да не спиш тук? На пода?
Саймън кимна.
— Изхвърлиха ме от къщи — това не беше съвсем вярно, но не можа да измисли друго.
Кайл кимна съчувствено.
— Майка ти да не е намерила запасите ти от трева? Гадост.
— Не. Нямам… трева. — Саймън сви рамене. — Имаме различно мнение за начина ми на
живот.
— Да не е разбрала, че ходиш с две момичета едновременно? — усмихна се Кайл. Той
изглеждаше добре, трябваше да признае Саймън, но за разлика от Джейс, който очевидно
осъзнаваше, че е симпатичен, Кайл приличаше на някой, който не се е ресал от седмици.
Беше някак открит, приветлив и нахакан, което беше и неговият чар. — Да, Кърк ми каза.
Браво, брато. И аз… не живея вкъщи. Тръгнах си преди две години — обясни Кайл. — Той
обгърна тялото си с ръце и отпусна надолу глава. Гласът му беше тих. — Не съм говорил с
родителите си от тогава. Справям се добре и сам, но… Разбирам те.
— Татуировките ти. Какво означават? — попита Саймън и леко докосна едната му ръка.
Кайл протегна ръце.
— „Shaantih shaantih shaantih”. Това са мантри от Упанишадите. На санскрит е. Молитви за
мир.
По принцип Саймън би сметнал татуирането на санскритски думи за някак претенциозно.
Вече обаче не мислеше така.
— Шалом — каза той.
Кайл примигна срещу него.
— Какво?
— Означава „мир”. На иврит. Просто реших, че думите звучат близко.
Кайл го изгледа продължително. Очевидно обмисляше нещо. Накрая каза:
— Може да ти се стори малко лудо…
Саймън настръхна.
— О, не знам. Думата „лудо” стана много разтегливо понятие последните няколко месеца.
— …но имам апартамент в Алфабет сити. Съквартирантът ми наскоро се изнесе. Има две
спални, можеш да се нанесеш на неговото място. Има легло и всичко останало.
Саймън се поколеба. От една страна изобщо не познаваше Кайл, а да се нанесе в апартамент
при абсолютно непознат му се струваше епохална глупост. Кайл можеше да се окаже сериен
убиец, въпреки татуировките за мир. От друга страна, изобщо не познаваше Кайл, което
значеше, че никой нямаше да го търси там. А и какво значение имаше, дори и Кайл да е
сериен убиец, помисли си горчиво. Това щеше да се окаже по-лошо за Кайл, отколкото за
него, както се случи с нападателя с ножа онази нощ.
— Знаеш ли — каза той, — мисля да приема предложението ти. Ако може.
Кайл кимна.
— Колата ми е отвън. Ако искаш, можем да тръгнем заедно.
Саймън се наведе да вземе раницата си, изправи се и я преметна през рамо. Плъзна телефона
в джоба си и разтвори широко ръце, показвайки, че е готов.
— Да вървим.
5
Адът вика ада
Жилището на Кайл го изненада приятно. Саймън очакваше апартамент в сграда без
асансьори на „Авеню Дий” с пълзящи по стените хлебарки, дунапрен вместо легло, и каси от
бира вместо столове. Всъщност апартаментът на Кайл се оказа двустаен, с малка дневна,
тонове етажерки и стени, осеяни със снимки на известни места за сърф. Естествено, Кайл
отглеждаше марихуана в противопожарния изход, но човек не можеше да има всичко.
Стаята на Саймън на практика беше празна кутия. Който и да беше живял там, беше оставил
само един матрак на пода. Стените бяха голи, подът също, и имаше един прозорец, през