Град на паднали ангели

— Ами сватбите на ловците на сенки? — попита Мая любопитно. — Те имат ли обичаи?

— Да — бавно каза Люк, — но това няма да е класическа сватбена церемония на ловци на

сенки. Обичаите не предвиждат варианта някой от младоженците да не е ловец на сенки.

— Наистина ли? — Мая изглеждаше шокирана. — Не знаех.

— Част от сватбената церемония включва поставяне на постоянни руни върху телата на

младоженците — каза Люк. Гласът му беше спокоен, но очите му изглеждаха тъжни. —

Руни за любов и вярност. Разбира се, ако не си ловец на сенки, знаците на Ангела няма да ти

понесат. Затова с Джослин решихме да си разменим пръстени.

— Гадост — заяви Мая.

Сега Люк се усмихна.

— Не е точно така. Всичко, което някога съм искал, е да се оженя за Джослин и

подробностите не ме интересуват. А и нещата се променят. Новите членове на Съвета

постигнаха голям напредък, все пак убедиха Клейва да приемат една такава…

— Клеъри! — извика Джослин от задната част на салона. — Би ли дошла за малко?

— Един момент — отвърна Клеъри и глътна кафето си. — О-о, явно има проблем с роклята.

— Ами желая ви късмет — Мая се изправи на крака, пусна електронната игра в скута на

Саймън и се наведе да го целуне по бузата. — Трябва да вървя. Имам среща с приятели в

“Луната на ловеца”

Тя ухаеше приятно на ванилия. Под този аромат Саймън долавяше соления мирис на кръв и

острия лимонов дъх, типичен за върколаците. Кръвта на всички долноземци миришеше

различно — феите миришеха на увехнали цветя, магьосниците — на изгорели клечки

кибрит, а вампирите — на метал.

Веднъж Клеъри го беше попитала на какво миришат ловците на сенки.

— На слънце — беше й казал той.

— До по-късно, съкровище — Мая се изправи, разроши косата на Саймън още веднъж и си

тръгна. Когато вратата зад нея се затвори, Клеъри го прониза с поглед.

— Трябва да оправиш любовния си живот до следващата събота — каза тя. — Говоря

сериозно, Саймън. Ако не им кажеш, аз ще го направя.

Люк изглеждаше объркан.

— На кого какво да каже?

Клеъри поклати глава към Саймън.

— Играеш си с огъня, Саймън — след което внезапно скочи и вдигна копринената си рокля.

Саймън с удоволствие забеляза, че под роклята беше със зелени маратонки.

— Очевидно става нещо, за което аз не знам — каза Люк.

Саймън го погледна.

— Понякога имам чувството, че животът ми минава под точно това мото.

Люк вдигна вежди.

— Нещо случило ли се е?

Саймън се поколеба. Определено не можеше да каже на Люк за връзките си. Двамата с Мая

бяха от една глутница, а върколаците са по-предани един на друг и от членовете на уличните

банди. Щеше да го постави в много неловко положение. Но пък можеше да му бъде полезен

по друг начин. Като водач на манхатънската глутница, той имаше достъп до всякаква

информация и беше наясно с политиката на долноземците.