Неморално предложение
- Автор: Гир Керстин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Щилиян Карастойков
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Неморално предложение». Краткое содержание книги:
Поради това на Фриц му хрумва откачена идея: той сключва облог, че временна размяна на съпругите би решила всичко!
Мечтателната Оливия трябва да се премести при Оливер в шикозния му апартамент в центъра, а амбициозната Евелин трябва да се нанесе при Щефан в неговата позанемарена къща извън града. На пръв поглед абсурден план, който децата му едва ли биха приели, но Фриц предлага пари. Много, много пари…
И шеметната игра с размяната на партньорите започва, а заплетените ситуации са сякаш предварително заложени.
Прекарах пръсти през косата си („Чудовището“ можеше да бъде сресано само в мокро състояние, при всички други положения усилията бяха обречени на провал) и наново нанесох туш на миглите си. За да кажа нещо позитивно за външния си вид, ще спомена миглите си: те бяха феноменално дълги, гъсти и извити. Елизабет обичаше да казва: „За такива мигли съм склонна да убия някого.“ Много бях щастлива, че поне една част от мен е в състояние да породи завист.
— Можеш да слагаш масата — каза Оливер, когато излязох от банята. — Навън, освен ако не ти е студено.
— Не, обичам дългите, хладни, пролетни вечери и мисълта, че цялото лято е пред теб.
Широки плъзгащи се врати водеха към голата тераса на покрива на кооперацията. Навън стоеше единствено самотното чемширено храстче, което им бях подарила по случай нанасянето. Очевидно имаше спешна нужда от пресаждане. Вече се стъмваше, но мракът на нощта не можеше да скрие негостоприемната оскъдност на тази тераса. Сложих покривка на масичката, която стоеше под слънчев чадър в средата на огромното пусто пространство. Не можах да намеря нито подложки за чинии, нито салфетки, затова много се зарадвах на свещника, който открих в дъното на кухненския шкаф. Беше съставен от множество стъклени четириъгълници в различни пастелни цветове и аз веднага отгатнах, че е подарък от Катинка. Беше пределно ясно, че Евелин никога не би развалила с този свещник цялостното излъчване на жилището си. И имаше пълно право. Аз също винаги скривах в шкафовете подаръците от Катинка. Но този ставаше за навън. Дори открих и свещички.
Можеше да се каже, че въпреки светлината на свещите мястото, на което вечеряхме, беше толкова уютно, колкото и покрива на закрит паркинг. Е, поне над нас бяха само нощното небе и звездите. Със своите седем етажа, кооперацията не беше най-високата сграда в района. Телевизионната кула и силуетите на осветените небостъргачи в центъра на града изглеждаха толкова близо, сякаш могат да се пипнат с ръка. Изобщо — един впечатляващ изглед за тези, които си падаха по нощните градски пейзажи. На мен шумът от колите — пък макар и заглушен — ми идваше в повече, а зеленината беше прекалено малко. Чувствах се много далеч от дома си.
Свещичките изглежда много се понравиха и на Оливер.
— Уютно е! — каза той, докато излизаше с лазанята в ръка. — От вас ли ги донесе?
— Не — отговорих. — Ваши са.
Аз под уютно разбирах друго нещо. Но пък лазанята имаше великолепен вкус, а виното, което Оливер отвори, беше просто фантастично. Отдавна не бях яла толкова вкусна храна. Полуфабрикатите, които приготвяхме в микровълновата, имаха един и същ вкус.
— За следващите шест месеца! — вдигна чаша Оливер и ме погледна право в очите над мъждукащите свещи.
— За милиона — отговорих и запърхах превзето с мигли. — Какво смяташ да правиш с парите, когато всичко това свърши?
— Ще си платя дълговете — изпъшка Оливер. — Не можеш да си представиш колко много натоварват месечния ни бюджет.
— Напротив, мога — отговорих, като си мислех за беемвето и страхотната плазма. — Но все пак ще ви остане нещичко, нали? За какво мечтаеш?
— Ами — каза Оливер махайки с ръка, — не непременно за пари.
— Какво? — бях донякъде шокирана.
— Честно казано, участвам във всичко това само защото Евелин смята, че ако не го направим, ще съжаляваме цял живот. А и дълговете ни така се увеличиха, че не са за пренебрегване. Сега, когато Евелин вече не работи, ще бъде почти невъзможно да поддържаме подобен стандарт на живот.
— Но какво ще направиш с парите, които ще останат?
Оливер повдигна рамене.
— Нали ти казах, че по принцип парите не ме интересуват. Пожелавам си най-вече здрави деца и работа, която да ми доставя удоволствие и след двайсет години. А, както знаеш, това са неща, които не могат да се купят с пари.