Дни на кръв и звездна светлина

Всички разговори в залата стихнаха. Главите се извърнаха към Рейзър, който стоеше като вкопан на прага и гледаше право в Кару.

Стомахът ѝ се сви. Това винаги беше най-трудната част. Имаше химери като Амзалаг, които биваха отвеждани в ямата и се събуждаха за нов живот с пълното съзнание къде са, с кого са и какво се е случило в Ерец. Но в кандилниците се съхраняваха и други души – на воини, загинали при нос Армазин, които дори не знаеха, че Лораменди е паднал, какво остава за преселението им в един друг свят.

Тези вторите гледаха недоумяващо Кару, без да я разпознаят. И как биха могли? Виждаха само някакво синекосо момиче, без криле и рога. За тях тя беше чужденка.

Тя, разбира се, никога не чу какво са казали за нея после, когато са научили истината. Предпочиташе да си представя, че все някой се е застъпил за нея: "Тя е една от нас; тя е възкресителят сега; тя те върна към живот, тя ни доведе тук и гледай: храна!". Но по-вероятно бе да е нещо от рода на: "Нямахме друг избор, нуждаехме се от нея". А в най-мрачните си представи допускаше дори това: "Колкото и да ни се иска, няма как да я убием". Засега.

Но сега по всичко личеше, че никой не е подготвил Рейзър.

– Ти – изръмжа той.

И се хвърли напред.

Светкавично – по-бързо от Тен, която залитна – Кару скочи на крака и се дръпна от масата. Рейзър се приземи точно на мястото, където седеше допреди миг. Масата поддаде под неговата тежест със силен трясък и двата ѝ края щръкнаха У-образно нагоре. Котелът с водата се преобърна, разплиска се и се удари в земята с дрънчене; всички се разбягаха напосоки; единствено хетът остана непоклатим, целеустремен. И бесен.

– Любовница на ангелите – изсъска той и се хвърли като светкавица към нея.

Нямаше по-страшно клеймо от това; във всички човешки езици, които знаеше Кару, не съществуваше обида, наситена с толкова погнуса и презрение; нямаше дума, способна така да омърси. Тя притежаваше същата заклеймяваща сила дори използвана само фигуративно, като обида.

И никога преди Кару не беше натоварена с толкова буквален смисъл.

С едно изплющяване на опашката Рейзър се стрелна отново напред. Точно така изглеждаше неговото движение. Тялото му беше на влечуго – комодски варан и кобра – но въпреки огромната си маса летеше като вятър над трева.

Това беше дело на Кару. Тя му осигури тази грация, тази бързина. "Вземи си поука", помисли си тя и се метна встрани. Тя също притежаваше грация и бързина. Направи танцова крачка назад. Остриетата като лунни сърпове блеснаха в ръцете ѝ. Не беше разбрала как и кога ги е измъкнала. Пред нея беше лъвската глава, така красива, докато лежеше неподвижно на пода в стаята ѝ, но сега разкривена в гротескна гримаса от ненавистта на Рейзър. Той разтвори паст и гласът, който излезе от нея, беше стържещ, злобен, мъчителен рев.

– Знаеш ли какво загубих заради теб?!

Тя нито знаеше, нито имаше желание да разбере. "Заради теб, заради теб." Прииска ѝ се да запуши уши, но ръцете ѝ бяха заети със сърповидните остриета.