Диви кинозвезди

Спряхме на един паркинг и под дърветата открихме цяла плантация от горски ягоди, червенеещи подобно на малки фенерчета в тъмнината на клонаците. Лакомо се нахвърлихме върху любимия плод на постоянните обитатели на парка — гризли и черни мечки. Ако се помамите и навлезете в по-затънтен район на гората, трябва да бъдете нащрек — на другия край на полянката може да е дошъл някой мечок да си хапне ягодки.

Над нас се издигаха два назъбени хребета, а в подножието им се гушеше котловина с тучни ливади, из които ни се струваше, че белеят преспи. Една от тях обаче, започна да се движи — преспите се оказаха стада кози от характерната за Скалистите планини порода, която отдавна исках да видя. Тя е царицата на козите — истинска кокетка с нежната си бяла козина, по-мека от кашмирска вълна, с черни копитца, рога, муцунка и очи. За разлика от другите планински копитни животни не е склонна към бързи движения и паника. Ходи спокойно, бавно и сигурно. Разказаха ми за една коза, която искала да скочи от висока стръмна скала на друга, но в последния момент разбрала, че няма да я стигне. Вместо да полети към бездната, както би станало с всяко друго животно, тя, осъзнавайки грешката си, променила решението си още докато била във въздуха. Отблъснала се с четирите си крака от отсрещната скала, преметнала се презглава назад и се озовала отново на предишното си сигурно място. Изглежда, това животно се справя добре със сравнително малкото си врагове. Веднъж ловджийски кучета нападнали една коза. Тя убила две, бутнала трето в пропастта и след като останалите се разбягали от страх, продължила разходката си, сякаш нищо не се било случило. На друго място била намерена коза, убита от гризли. Близо до нея открили трупа на мечката, промушена от острите като ками рога два пъти в ребрата, точно около сърцето. Явно мечката е намерила сили да убие козата, преди да умре от смъртоносните рани. Наблюдавахме стадото с бинокли. Животните пасяха кротко брилянтно зелената трева, без никакви рисковани схватки с гризли. От време на време спираха и се озъртаха. Удължените им бледи и сериозни муцунки излъчваха някакво смирение и те приличаха на пастори в бели одежди.