Спасяването на света и други екстремни спортове

Тер Борщ хвърли на Газопровода изпепеляващ поглед и рече:

— Времето ти изтича, нещастно недоразумение. Светът ще те запомни с онова, което ни кажеш сега.

Сините очи на Гази блеснаха.

— Тогава нека ме запомни как ти казвам да ме целунеш отз…

— Достатъчно! — отсече Тер Борщ и се врътна рязко към Ръч. — Du! Имаш ли качества, които да са уникални само за теб?

Ръч загриза нокти.

— Имате предвид освен крилете, така ли? — Тя размърда леко рамене и разгърна малко красивите си криле с цвят на охра.

Лицето му почервеня, а на мен ми идеше да надам възторжен вик.

— Ja — отговори вдървено. — Освен крилете.

— Хм-м. Ja-a-a… — Ръч потупа брадичка с пръст. — Хм… — Лицето й светна. — Веднъж изядох девет сникърса наведнъж. Без да повърна. Истински рекорд!

— Това не е speziell талант — каза Тер Борщ сухо.

Ръч се засегна.

— Ами? Хайде да видим вие колко ще изядете.

— Ja. Мога да изям девет сникърса — обади се Гази в съвършена, направо плашеща имитация на гласа на Тер Борщ. — Без да повърна.

Тер Борщ се обърна към него, а аз едва сдържах смеха си. Когато имитираше мен, Гази не ми беше смешен, но когато го правеше с някой друг, беше жесток.

— Подражание — обърна се Тер Борщ към асистентката си. — Запиши.

После пристъпи към Иги и го бутна с носа на обувката си.

— При тебе изобщо има ли нещо normal?

Иги потърка чело с ръка.

— Ами, чувството ми за ирония е изключително добре развито.

Тер Борщ изцъка с език.

— Ти само спъваш групата. Все трябва да се държиш за нечия дреха, нали? И да не се отлепяш от другите? Ja?

— Само когато искам да отмъкна десерта им — каза Иги искрено.

— Запишете това — казах на асистентката. — Изключително умел крадец на десерти.

Тер Борщ застана пред Зъба и взе да го проучва, все едно беше експонат в зоопарка. Зъба също го погледна. Вероятно само аз усещах напрежението му и надигащата се в гърдите му ярост.

— Не си много разговорлив, а? — каза Тер Борщ и го заобиколи бавно.

Логично, Зъба не каза нищо.

— Warum позволи момиче да ви стане водач? — попита Тер Борщ с пресметлив поглед.

— Тя е желязна — отвърна Зъба.

Точно така — помислих си с гордост.

— Има ли нещо speziell в теб? — попита Тер Борщ. — Нещо, заради което да те пожалим?

Зъба се престори, че мисли и вдигна очи към тавана.

— Освен усета ми за мода? Страшен съм с хармониката.

Тер Борщ закова очи в мен.

— Was ist das? Защо си ги обучила да се държат толкова тъпо?

Не бяха тъпи. Просто оцеляваха.

— Защо все още те облича майка ти? — върнах му го високомерно.

Асистентката започна да записва думите ми, но погледът на Тер Борщ я накара да замръзне.

Ученият пристъпи по-близо и ми хвърли заплашителен поглед.

— Ich! Аз те създадох — рече тихо. — Както се казва, аз те доведох на този свят, а сега аз ще те изведа.