Злочестие [bg]

Вдигнах капака и обърнах кутията така, че Мизи да вижда вътре. Съдържаше чифт ръкавици и буркан със сребриста течност.

— Живак? — попита Мизи.

— Аха — отвърнах аз, взех едната ръкавица и почнах да я обръщам.

— А това не е ли мнооого вредно?

— Не съм сигурен — признах аз.

— Предизвиква лудост — каза Ейбрахам. След малко добави. — Значи няма да има голяма промяна за никой от пътуващите в тази кола.

— Ха-ха — отвърна Мизи.

— Живакът е силно токсичен — продължи Ейбрахам. — Бързо прониква през кожата и дори изпаренията му са опасни. Внимавай, Дейвид.

— Няма да отварям капака, докато не съм наясно какво правя. Просто ще проверя дали мога да накарам живака да се движи в буркана.

Нетърпеливо сложих ръкавицата. Веднага по пръстите тръгнаха ивици виолетова светлина, които се събраха в центъра на дланта. Мекият пурпурен цвят ми напомни за тензорите. Стори ми се логично. Проф ги беше направил, подражавайки на получената от Епични технология. Вероятно беше ползвал дизайн на Летящ рицар.

— Това ще ни остави без дъх — обявих аз, представяйки си нещата, които бях чел за силите на Ртич. Поставих ръката си над буркана с живак, но спрях. Как точно да задействам способностите? Спирилът беше труден за контролиране, макар че се задействаше лесно. Докато при тензорите беше необходимо време, за да успея да ги накарам да правят нещо.

Опитах да дам команди с мисълта си, опитах да приложа номерата, които бях ползвал, за да задействам тензорите, обаче нищо не стана.

— Сега ли ще остана без дъх — попита Мизи — или по някое време по-нататък по пътя? Ще ми се да съм подготвена.

— Нямам представа как да ги накарам да работят — казах аз, махнах с ръка и пробвах отново.

— Да не би да има инструкции? — обади се Ейбрахам.

— Коя по-точно суперизумителна Епична технология върви с книжка с инструкции? — възкликнах аз. Струваше ми се твърде банално. Въпреки това проверих в кутията. Нищо.

— За добро е — каза Ейбрахам. — Трябва да почакаме и да го изпробваме в по-контролирана среда. Или поне не докато се движим по този полуразрушен път.

С въздишка свалих ръкавицата. После взех големия буркан с живака и се взрях в него. Веществото беше странно. Бях си представял как изглежда течен метал, но това тук надминаваше очакванията ми. Движеше се бързо и леко и беше невероятно рефлективен. Все едно някой беше стопил огледало.

Прибрах буркана след още едно напомняне от Ейбрахам и оставих кутията в краката си. Все пак изпратих на Летящ рицар съобщение, с което го молех за инструкции. Не след дълго обаче колата на Меган забави пред нас. Мобилният на Ейбрахам завибрира.

— Да? — отговори той, включи мобилния и намести слушалката в ухото си. — Ха. Любопитно. — Забави джипа и погледна назад към мен. — Коуди е забелязал нещо пред нас.

— Града ли?