Четирите цвята на магията
- Автор: Шваб Виктория
- Серия: Сенки на магията #1
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Емас“
- ISBN: 978-954-357-354-7
- Переводчик: Елена Павлова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Четирите цвята на магията». Краткое содержание книги:
Времето се върна в движение и Кел изпъшка, сърцебиенето блъскаше в ушите му и камъкът звънтеше в хватката му.
Краденият кралски меч увисна на средата по удара, на косъм от лицето му. Самият главорез застина неподвижен с палто, вкочанено развяно зад гърба му. През пласт тъмен лед или камък — незнайно полупрозрачно вещество — Кел виждаше отворените и празни очи на скования нападател. Не празния поглед на омагьосания, а празнотата на смъртта.
Младежът се втренчи в камъка, който бучеше в шепата му и в сияйния символ на него.
Витари.
Това е думата за магия. Касае съществуването ѝ и сътворението ѝ.
Дали пък не значеше също и акта на сътворение?
Не съществуваше кръвна заповед за сътвори. Златното правило на магията гласеше, че тя не може да бъде създадена. Светът зависеше от черпене и отдаване, магията можеше да бъде подсилена или отслабена, но не и проявена от нищото. Но въпреки това… Кел посегна към замразения.
Беше ли силата призована някак си чрез кръвта му? Но той не беше дал кръвна заповед, не беше направил нищо, освен да изрече „Спри“.
Камъкът бе сторил останалото.
Което беше невъзможно. Дори най-силната стихийна магия изискваше да се съсредоточиш върху формата, която искаш да приеме. Но Кел не си беше представял замразена черупка, значи камъкът не просто бе изпълнил заповедта му. Беше я интерпретирал. Беше я сътворил. Дали така бе действала магията в Черния Лондон? Без ограничения, без правила, без нищо, освен желание и воля?
Кел посегна да върне талисмана в джоба си. Пръстите му не искаха да го освобождават. Наложи се да се съсредоточи до последно, за да го пусне и в мига, когато камъкът падна от шепата му обратно в джоба, през младежа пролази главозамайваща тръпка и светът се олюля. Чувстваше се слаб, а не просто ранен. Изцеден. Не е нищо за нещо в крайна сметка, помисли си Кел. Но все пак беше ценно умение. Могъщо. И опасно.
Опита се да се изправи, ала болката го сряза през корема, той простена и се отпусна с гръб срещу стената в уличката. Без магията си не можеше да затвори раната със силата на волята си, не можеше дори да удържи собствената си кръв във вените си. Трябваше да си поеме дъх, да прочисти ума си, да помисли, но точно тогава камъните зад гърба му започнаха да се тресат и той се оттласна от стената миг преди тя да се разпадне и да разкрие втория закачулен нападател.
— Предай се — изрече мъжът със същия равен тон като партньора си.
Кел не би могъл.
Не вярваше на камъка — независимо, че копнееше да го държи отново — и не знаеше как да го контролира, но нямаше намерение и да го предаде, затова се хвърли напред, вдигна ножа си от земята и когато мъжът го нападна, го заби в гърдите му. За миг си помисли, че онзи няма да падне — боеше се заклинанието да не го удържи на крака както първия. Кел натисна острието дълбоко и завъртя ножа в орган или кост, и най-сетне коленете на противника се подгънаха. За кратко магията се разпадна и светлината се върна в очите на непознатия. После угасна.
Не за първи път Кел убиваше човек, но въпреки това му призля, докато издърпваше ножа и мъжът падаше мъртъв в краката му.
Уличката се залюля и младият антари притисна ръка към стомаха си в опит да си поеме дъх, докато болката го помиташе. Но сетне чу нови стъпки в далечината и се застави да се надигне. Запрепъва се покрай телата — замръзналото и падналото — и побягна.
V
Кел не успяваше да спре кръвта.
Тя се просмукваше през ризата му, а платът прилепваше към кожата при тичането — или препъването — през тесния лабиринт улички, които се събираха като паяжина по краищата на Червения Лондон.
Стисна джоба си, за да се увери, че камъкът е в безопасност, и щом го напипа, през пръстите му премина тръпка. Трябваше да хукне към реката, да метне талисмана в бляскавата Айл и да го остави да потъне. Трябваше, но не го стори и така остана с проблем в ръцете.
И с друг проблем, който го догонваше.