Вещици тризначки - Сексът и вещицата ясновидка

неочаквано спря, тя проскимтя.

- Мда – каза той. – Знам точно как се чувстваш.

Той се отдалечи, а тя успя да зърне величествената му ерекция. Той седна на

походното легло, което тя бе освободила, потърка лицето си с две ръце, изгаси

осветлението, събу анцуга си и легна с ръце зад главата.

Ароматът му изпълваше леглото. Бейлис, силен автършейв и намек за кафе с

канела. Тя вдиша и се възбуди. Извърна лицето си към възглавницата и почти свърши.

Миналата нощ беше спал там… и я бе сънувал.

Тя се обърна, за да го погледне на лунната светлина. Сексуалната му енергия беше

силна, фантазиите му бяха ярки. Отново искаше да я чете с Брайловата азбука, без

блуза. Оох! Искаше гърдата й в устата си. Той се обърна към нея. Искаше да я види как

се движи, да види готиния й малък задник във въздуха.

Хармъни се обърна по корем и леко повдигна коленете си.

Пакстън се надигна на лакът, сякаш не можеше да повярва, че тя изпълнява

фантазията му. Чудесно, сега щеше да изпробва силата на внушението си.

Тя се опита да блокира мислите му, но беше така пусто любопитна и ужасно

възбудена. Чудесно. Разбира се, беше донесла вибраторите си с делфини, но какво

добро щяха да й донесат с него в същата стая?

Той си представяше как тя става и отива наперено до походното му легло, сваля

дрехите си бавно една след друга. Събличаше го и изсмукваше мозъка му с умението

на устата си, после се покатерваше и го яздеше като див кон, докато той си лежеше и

оставяше нея да свърши цялата работа!

- Боже! – каза тя, изправяйки се. – Аз съм вещица, а не момиче на повикване!

Той подскочи и извика в същото време, което общо взето я накара да осъзнае

каква глупост беше направила с голямата си уста.

- Какво? – Той отметна завивките си и закрачи към леглото й, ерекцията му бе

видима на лунната светлина. – Какво каза?

- Сложи някакви дрехи – тросна се тя.

Той изръмжа.

- Забрави дрехите.

- Темата на вечерта – промърмори тя, като придърпа завивките до брадичката си.

– Казах ли ти, че говоря на сън? Лудост са нещата, които казвам.

- Каза ли, че си момиче на повикване или вещица?

- Ако не спяхме в пуста обща спалня, нямаше да чуеш…

- Хармъни. – Тихото му предупреждение значеше, че отново нагазваше в онова

блато на безкрайна смрад. Освен това той рядко използваше името й, ако изобщо го

правеше някога.

А какво можеше да използва тя за защита? Да му каже да

не фантазира? Това щеше да я измъкне от проблемите. Ама не.

За щастие котките й се притекоха на помощ, сякаш усетиха нуждата й.

Джинджъртайгър се изтегна на главата й като шапка. Карамело се изпъна на гърдите й,

а Уорлок се сви в горната част на краката й, които бе принудена да разтвори. Ти да

видиш, единствената мъжка котка в групата и харесваше чатала й.

Но Пакстън харесваше котки, затова тя се почувства сравнително в безопасност,