Вещици тризначки - Сексът и вещицата ясновидка
- Автор: Блеър Анет
- Серия: Вещици тризначки #1
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: България свят
- Переводчик: фен превод
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Вещици тризначки - Сексът и вещицата ясновидка». Краткое содержание книги:
- Леле, мерси. – каза той с леко забавяне. – Ти изглеждаш достатъчно добре като
за…
- Мерси! – Тя стана и хукна към банята, обръщайки се към него от вратата и
вдигайки две ръце. – Та даа! Аз съм първа!
Джинджъртайгър се хвърли от пода към гърдите му и го събори обратно върху
походното му легло.
- Знаеш ли какво мразя повече от всичко? – каза той, взирайки се в тавана. –
Многознайки и летящи котки сутрин. – Джинджъртайгър го близна по носа.
Хармъни затвори вратата на банята, кикотейки се.
- Да живея с теб и с камикадзе котките ти е все едно да съм женен, но без облагите
– оплака се той, докато минаваше покрай вратата на банята. – Днес имам съвещание –
извика той, после тя го чу да върви надолу по коридора. Хубаво, мястото трябваше да
има баня още някъде. Така му се падаше задето й каза, че общата спалня е апартамент.
След като си взе душ, гримира се и се облече, тя видя, че той бе оправил леглото
си с военна прецизност. Почти бе забравила за маниакалната му безупречност.
Само за да го подлуди, тя разхвърля леглото му, от край до край, и сложи
котенцата в заплетените му одеяла. Потупа Тайгърстар, когато тя скочи на леглото, за
да се присъедини към семейството си.
- Днес покажи на малките си как се ловят мишки – каза тя, чешейки Стар зад
ушите. – Ако не можеш да намериш никакви мишки, ще има котешки лакомства в
кухнята. Тоалетната е натам – Посочи й. – Леля Хармъни сега трябва да ходи на работа.
– Тя целуна всяко котенце по главата, обърна се да си ходи и се озове лице в лице с
Пакстън.
- Те са котки, не хора – каза той. – Мислиш ли, че разбират инструкциите
ти? Лельо Хармъни?
- Три от тях принадлежат на сестрите ми. Карамело, карамелената с шарки като
маршмелоу, е на Дестини. Уорлок, чисто черният, принадлежи на Сторм. А
Джинджъртайгър, с райетата в оранжево и черно, е моя. – Хармъни се зачуди дали
Пакстън бе изглеждал толкова добре миналата нощ и ако да, защо не му беше показала
татуировките си? Онази целувка беше адски секси.
Спомниха си едновременно, всеки вкус и допир. Хармъни отстъпи от горещината
му, но Пакстън нямаше такова намерение. Какво бяха направили, да не си бяха
сменили местата?
Той огледа блузата й и зърната й се втвърдиха.
- “Как мога да те игнорирам?” – прочете той, а линиите от смях около устата му се
задълбочиха. Мъжът дори нямаше нужда да се усмихне, за да я възбуди. Дъхът му я
стопли, когато той се сгуши до ухото й и прошепна: – Да видим дали ти можеш да ме
игнорираш.
- Какво е това, шантав вторник*? – попита тя, когато прегръдката му я накара да
се чувства в безопасност и обгрижвана. Ръцете му на гърба й я придърпваха в защитна
* Препратка към филма “Шантав петък”, в който майка и дъщеря разменят телата си.
сфера, голите му гърди увеличаваха интимността. Разтворените му устни бавно се
насочиха към нейните, засилвайки очакването й.
Никаква набързо открадната целувка. Тази сутрин Пакстън се наслаждаваше. Едва
доловимият допир на устните му като трепкащи криле на пеперуда, той побутна
горната й устна, за да я отдели от долната, после подразни долната й устна със своята
горна, двамата споделяха дъха си. Това отвеждаше целуването на ново ниво, вдигайки
летвата на очакванията й, а признателността и желанието й – до точка, в която... тя
можеше наистина да се научи да я е грижа за този мъж.
След като го целуна и прочете фантазиите му миналата нощ, тя бе имала някои
доста еротични сънища – за него в това легло, сам, секси... на двама им заедно, още по-
секси – и въпреки това сънищата й не можеха да се сравнят с това да бъде в ръцете му в
този момент.
Губейки себе си, Хармъни се впусна в целувката с лекота, притискайки здравия
му гръб с една ръка, докато плъзгаше другата по релефните му гърди. Прокарвайки
пръсти през косъмчетата на гърдите му, тя откри зърното му и се заигра с косъмчетата
около него, докато не стана твърдо като нейното, а любимият й стоманен прът се
втвърдяваше и се отъркваше в сърцевината й.
Тя стана ненаситна в целувката. Не можеше да чака нито секунда повече, а
Пакстън простена и стана също толкова ненаситен, езиците им се преплитаха, двамата
се извиваха, стремейки се един към друг.
Хармъни помръдна ханша си, за да се отърка в ерекцията му, установявайки общ
ритъм, но искаше повече, което той със сигурност щеше да даде, защото Пакстън беше