Вещици тризначки - Сексът и вещицата ясновидка
- Автор: Блеър Анет
- Серия: Вещици тризначки #1
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: България свят
- Переводчик: фен превод
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Вещици тризначки - Сексът и вещицата ясновидка». Краткое содержание книги:
не бяха имали деца. Пфу.
Хармъни отнесе един от дневниците горе същата нощ, следвайки Гилда, глухата
готвачка, нагоре към апартамента, който все още не беше виждала.
- Шефът каза да ти предам, че лети до сушата за продукти – извика Гилда на
площадката. – Ще се върне късно.
- Благодаря – отвърна Хармъни също толкова силно, чудейки се защо Пакстън бе
поддържал дистанция цял ден, вътрешно и външно, което можеше да бъде плод на
въображението й, поради факта, че беше напрегната заради съвместното им
съжителството.
Хармъни влезе първа и спря на място.
- Всички удобства? – С ръце на кръста, тя огледа стаята. – Даже няма стени. Това
е пусто общежитие.
Гилда кимна.
- Походни легла, в случай на буря или ако работят до късно.
Супер, помисли си Хармъни. Можеше да й се наложи да дели с всички работници.
Пусти късмет.
- Леглото е на шефа, така че си избери походно легло и аз ще ти го приготвя.
Хармъни взе чаршафите си от Гилда.
- Аз ще си приготвя онова, което е най-далеч от неговото.
- Може да съм на седемдесет, но не съм умряла – извика Гилда до ухото на
Хармъни, сякаш шепнеше. – Бих взела походното легло, което е най-близо до шефа.
- Не и аз. Той на това му вика апартамент. Щях да сложа четирите енергични
котета в клетката им аз през нощта, за да не му досаждат – извика тя, – но да върви по
дяволите! Бяха затворени цяла сутрин, докато чакахме лодките, нали, бебчета? – Тя
гушна Джиндъртайгър. – Що се отнася до мен, Кинг Конг не заслужава такава
загриженост. Ваш е, психо котки.
Гилда поклати глава.
- Наистина ли ще останеш?
Хармъни осъзна, че това бе необичайна ситуация, но освен изпълняването на
ясновидската й задача, тя бе твърде любопитна относно Гюси, за да напусне, плюс това
имаше някои парични стимули и други такива от личен характер.
- Разбира се, че ще остана. Каза, че си само на един звънец разстояние. Чуваш
звънеца, нали?
Гилда се изкиска.
- Чувам го.
- Хубаво. Оставам и ще дам на шефа заслуженото.
Хармъни възнамеряваше да проучи взаимното привличане, което вреше между
тях с Пакстън – като над открит огън вреше, – но нямаше нужда Гилда да го знае. Тя й
благодари и си приготви походното легло възможно най-далеч от Пакстън… засега.
Беше й писано да е тук. Докосна пръстена си и се замисли за споделянето на стаята със
здравеняка. Харесваше й идеята за двама им срещу Гюси. Освен това го имаше и
развлекателния фактор на психо котките.
Първо трябваше да предпази стаята от Гюси, затова я измете от изток на запад,
ритуал, който измиташе злото. Пръсна сол, градински чай, ангелика и лавандула по
ръба на стаята и запали свещи в ъглите за защита, мир, хармония и благословия.
Отваряйки прозореца, тя размаха пръчицата си и започна да нарежда:
В тази красива юнска нощ,
със силата и светлината на луната,
тази стая защитавам и я благославям
срещу онези носещи вреда.
Зло да не пристъпи прага
в тела, сърца, умове и сънища.
Пази през деня и през нощта,
дръж настрани негативността
и никой не ще познае вреда,
чуй желанието ми сега,
на магията да дойде реда.
Тъй да бъде.
Тъй да бъде.
Хармъни въздъхна, чувствайки се добре да бъде тук.
Ремонтираната баня наистина имаше всички удобства, както откри тя малко по-
късно. Преоблече се в чифт боксерки и износената стара тениска на Сторм с надпис
“Играе добре с другите”, но остави и няколко с дълги ръкави до леглото си в случай на
призрачно, ледено събуждане.
Когато се настани, Тайгърстар и хиперактивните й котенца се бяха наместили на
кралско синята сатенена покривка върху старинното легло с четири колони на Пакстън.
Хармъни заспа усмихната.
Чу го да влиза в стаята и се престори на заспала, докато той влезе и излезе от
банята, приготвяйки се за сън.
Той изруга и нещо се строши. Хармъни надникна и видя Тайгърстар вкопчена в
раменете му. Тази котка можеше да скача и му беше изкарала акъла. Хармъни прекапа
устна, за да не се разсмее.
Пакстън вдигна счупените парчета от… будилник, може би, докато Тайгърстар го
използваше като стена за катерене и седна на леглото. Нагоре-надолу. Напред и назад.