Вещици тризначки - Сексът и вещицата ясновидка

Ако не се появеше, той никога нямаше да свърши. Твърде лошо. Това щеше да

стане прекрасен дом за някого, който харесваше призраци. Някои хора полудяваха по

подобни неща. Той не беше един от тях. Освен това се обзалагаше, че Гюси вие, само

когато имаше някой Пакстън в къщата, не че беше спряла, когато беше отишъл в

Бостън сутринта. Според мъжете му, тя бе започнала да вие по-силно.

Къде беше мацката? Ами ако не приемеше работата? Може би ако й увеличеше

заплатата… Проклети да бяха мъжете му за това, че го бяха притиснали и го бяха

накарали да й предложи работата изобщо. Проклет да бе и той за това, че му харесваше

идеята тя да бъде наоколо.

Зачуди се как щеше да им се получи съжителството. Вероятно бе по-добре да не

знаеше. Тя щеше да откачи, ако някога видеше апартамента. Можеше да напусне на

момента, макар да не бе от тези, които се отказват. След час в компанията й, той бе

научил този урок.

Снощи я бе сънувал. Горещо… горещо, горещо, горещо. Чувствен, изискващ

студен душ, почти мокър сън. Лошо… лошо, лошо, лошо. Бихте си помислили, че

отново бе на тринадесет.

Боже, искаше да я отведе в леглото.

Ако тя се появеше, той щеше да бъде принуден да построи втори апартамент. Не

можеше да си позволи да свали гарда и да се поддаде на привличането, което

подозираше – страхуваше се, надяваше се, молеше се, – че би било унищожително. Да

се забърка с жена, която бе толкова съблазнителна, можеше да доведе единствено до

проблеми. Особено с някоя толкова луда, колкото тази. Около нея лудостта бе заразна.

По-добре да си останеше в Салем.

Кинг излезе отвън, прекоси стария мост над разкаляния ров – който скоро щеше

да се превърне в розова градина – и спря на върха на стълбите към дока за лодки. С

ръка над очите си, той се загледа към Салем. Платноходки, да. Водни таксита, не. Къде,

по дяволите, беше тя?

Той обходи периметъра на замъка, всяко извито, каменно, несъответстващо крило

и спря, за да погледа Марбълхед. Беше си помислил, че можеше да разчита на

Хармъни… след един ден. Голяма работа, фантазиите му за нея се нареждаха заедно с

драконите, еднорозите и летящите прасета.

Облекчен от това, че не бе приела предложението му, той влезе обратно вътре

през кухнята, за да каже на готвача, че няма да има двама за вечеря. Щеше да

възстанови замъка без Хармъни. Мъжете му щяха да започнат да се разбират или да се

разкарат.

Грохот го накара да изтича до голямата зала, където завари меле от юмруци.

Никой не се въздържаше. Ругаене и проклетисване, и… тишина.

Вятърът спря да вие. Мъжете спряха да се бият, огледаха се изненадани и

отпуснаха задушаващите хватки. Някои спираха течащата кръв или бършеха потта от

челата си. Няколко се бяха привели, с ръце на коленете, за да си поемат въздух. Имаха

само едно общо помежду си. Всички се усмихваха.

Богиня в голямата зала.

Хармъни Картрайт от плът и кръв, следвана от пазачи и градинари, всичките