Вещици тризначки - Сексът и вещицата ясновидка
- Автор: Блеър Анет
- Серия: Вещици тризначки #1
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: България свят
- Переводчик: фен превод
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Вещици тризначки - Сексът и вещицата ясновидка». Краткое содержание книги:
твърд и дебел с много енергия за изразходване.
Той я вдигна, положи я на леглото и се плъзна върху нея, поемайки от там,
докъдето бе стигнала тя, целта му бе ясна, да погали копнеещата й сърцевина със
съкровището в разкопчените му дънки.
Хармъни искаше да освободи, гали и измъчва войничето. Искаше го в себе си,
докато и двамата не свършат.
Някой се прокашля. Кинг застина.
Хармъни погледна към вратата.
- Ами – каза кльощав сладур-воайор. – Не знаех, че мястото е станало
образователно, иначе щях да дойда по-рано.
Хармъни очакваше Пакстън да излезе от сексуалното си замайване, но той се
върна към целуването на устата й.
- Махай се, Ейдън – каза той измежду целувките.
- Да. – Хармъни облиза разтворените си устни. – Чао, Ейдън. – Тя придърпа
главата на Пакстън надолу за нова целувка, така че той нямаше друг избор освен да й
съдейства.
Натрапникът се изкиска, а котето на Сторм го последва през вратата.
- Аз… – Кинг плъзна ръка под блузата й и да я притисне върху корема й. –
…имам… – Той целуна ъгълчетата на устата й. – …една…
- Гърда в ръката си. – Хармъни сложи дланта му върху копнеещата й гърда,
извивайки се така, че той да направи нещо невероятно с нея, което той стори, после
вдигна блузата й, разкопча сутиена й… и видя татуировката й. Той прокара пръсти по
бледата водна трикветра*, символ на трите, изобразена в сърце, ниско на дясната й
гърда, близо до вдлъбнатината между гърдите й.
- Това е келтски дезайн. Хубав е, нали?
* Трикветрата е древен езически символ с келтски корени. Най-често се използва като символ на
триединството
Сякаш запленен от него, Пакстън приближи устата си и го целуна. След като
свърши да боготвори татуировката й с устни, той издиша срещу зърното й, загря го и го
остави да се охлади.
- Ще закъснея за собствената си срещ... – Той се дръпна. – Хей, вещице. Да не съм
омагьосан?
Отвращението вледени Хармъни.
- Отрицателят удря отново! – Тя го изблъска настрани толкова силно, че той падна
назад и си удари главата в таблата на леглото.
- Хубаво! – Тя дръпна надолу блузата си и скочи от леглото. – Съвещание – каза
тя. – Долу. Веднага!
Влезе в банята и затръшна вратата.
Кинг слезе на долния етаж, решен да приключи със съвещанието си, така че да
разкара замъка и вещицата – онази сексапилната, която бе превзела дома, леглото и
сънищата му – вън и далеч от ненормално работещото му либидо възможно най-скоро.
Нима бе едва вчера, когато се катереше по стените, нетърпелив за пристигането й?
Беше извратено копеле.
Той откри реставратора и архитект на широката балконска част, надзиравайки
ремонта на голямата зала.
- Добро утро, късметлийски дявол такъв – каза Ейдън, милвайки черната котка,
сгушена във врата му.
- Внимавай – каза Кинг. – Лудостта върлува в това семейство котки.
- Виж се. – Ейдън поклати глава. – Надеждният, изпънат, ултраперфектен Кинг
Пакстън – целият измачкан и облечен в какво? Вчерашните дрехи? И закъснява за
собственото си съвещание. – Ейдън го плесна по гърба. – Гордея се с теб, старче.
Кинг се отдръпна от подигравателните поздравления на приятеля си.
- Нямам нужда от покровителствените ти шеги точно сега.
- Хей, кой по-добре може да ти помогне да сложиш край на търсенето ти на
съвършенството от един от най-старите ти приятели, който по случайност е един от
най-несъвършените мъже по божията земя?
Кинг обърна гръб на Ейдън, за да приветства по-сериозния си приятел.
- Морган, радвам се да те видя. Сигурен съм, че Ейдън те е информирал за
горещата сцена, на която стана свидетел горе, въпреки че вероятно беше по-добре да те
информира за проекта по реставрирането, заради което сме тук. Донесе ли плановете за
промените в дизайна?
Морган потупа неразвитите архитектурни чертежи върху масата.
Дяволската котка скочи от ръцете на Ейдън върху плановете, когато
съблазнителната вещица се приближи и го измести, за да се присъедини към сестрите
си на пода.
- Пакстън – каза тя, откачените котки подскачаха около великолепните й крака
като пуканки. – Представи ме на приятелите си.
- Това е работно съвещание – каза Кинг, оглеждайки тясната, къса, розова
тениска, която заявяваше “Вдигнах си стандартите. Вдигни си и твоите.”