Вещици тризначки - Сексът и вещицата ясновидка
- Автор: Блеър Анет
- Серия: Вещици тризначки #1
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: България свят
- Переводчик: фен превод
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Вещици тризначки - Сексът и вещицата ясновидка». Краткое содержание книги:
здравата натоварени с багажи, трупайки планини от куфари около нея… и отиваха за
още?
- Колко, по дяволите, куфари си донесла?
- Достатъчно. – Противно на поръчението му, тясната тениска с V-образно
деколте в царско синьо гласеше “Белята Се Задава”. Тя се обърна към работниците му,
раздвижи бедра, вдигна ръце и каза: – Ето ме и мен, късметлии.
Те скандираха и аплодираха, а тя се поклони.
Кинг стисна зъби заради бунтовническата й блуза и късното пристигане. Не
биваше да е щастлив от това да види белята.
- Време беше – каза той. – Виж тази бъркотия. Мъжете ми се бият цяла сутрин.
- Да не мислиш, че е лесно да намериш три водни таксита едновременно? Не бих
си оставила багажа на дока, докато дойде следващото такси, както предложи първия
шофьор. – Тя вдигна три пръста. – Три едновременно.
- Кърт – каза Кинг, хващайки ръката на Хармъни. – Отворете хладилната чанта и
си починете, преди да се върнете към работата. Когато мъжете си починат, изпрати
дузина от тях да отнесат чантите на госпожица Картрайт в апартамента.
Всичките тридесет и три оскубано несъвпадащи парчета.
- Планираш да останеш за хилядолетие? – попита я той. – Или донесе празни
куфари, за да отнесеш у дома старинните си дрехи?
- Съвсем не. Ще ги отнеса у дома по-късно. Донесох най-важното – дрехи, обувки,
тоалетни принадлежности, гримове. Няма Shoppers Haven* в съседство, както знаеш.
- Хей, шефе – каза Кърт. – Какво искаш да правя с котките?
Кинг се обърна, чудейки се дали не бяха ударили Кърт по главата по време на
кавгата.
- Какви котки?
- Моите котки – каза Хармъни.
- Донесла си котки? Да не си се побъркала?
- Те са сладки котки.
- Без котки.
- Хей, идвам да живея с мишки, нося котки. Те си тръгват, аз си тръгвам.
- Колко?
- Тайгърстар и котенцата й – Джинджъртайгър, Карамело и Уорлок. Твърде малки
са, за да са далеч от нея. Да оставаме или да си вървим? Помисли си. Ще изчакаме
отвън за отговора ти. – Белята с остри сини обувки вдигна клетката с котките си и
остави вратите на замъка да се затръшнат след нея.
Гюси зави така, че да събуди мъртвите – пустите й набори, мамка му!
Мъжете му се преструваха, че работят, когато той отиде до вратата и я отвори.
Свободни от клетката си, три еднакво изглеждащи котенца гонеха пеперуди,
опашките си и едно друго, докато нахалницата се бе настанила на стълбите на замъка,
докато пилеше ноктите си – бели нокти увенчани с дъги. С извита към водата глава,
русата й коса се къдреше под брадичката и закриваше лицето й откъм неговата страна.
Секси. Надървящо. Той би трябвало да го знае. Безкрайни крака, улавящи лъчите,
задействащи либидото му на бързи обороти, надскачайки най-праведния гняв, който
някога бе изпитвал.
- Картрайт – каза той, сочейки с палец през рамото си.
Тя се изправи грациозно като кралицата на… замъка… и когато тя и квартетът й
от котки влязоха обратно вътре, тези котки държаха брадичките си вирнати също като
мацката.
- Моят замък е и твой замък – каза Кинг със страх.
* Shoppers Haven – верига магазини предлагащи огромен асортимент от продукти вкл. хранителни стоки,
алкохол, обувки, бижута, булчински принадлежности и др.
Удвоявайки решимостта си да разкара сковаността на Пакстън, първото, което
Хармъни направи след като пристигна – още щом й се отвори възможност, – бе да
намери куфарчето на Пакстън и да замени скучните му сребристи кламери с розови
кламери във формата на пенис. Малка победа, но все пак някакво начало. Кламерите-
пениси може и да не се разправеха със сковаността му за постоянно, но можеше и да
пусне някоя усмивка.
След това, тя прекара следобеда в библиотеката на морска тематика, намираща се
в западното крило, търсейки някъде да се споменава пръстенът й, Гюси или Лизет в
корабните дневници на Никодемус Пакстън.
Преглеждайки ги внимателно, тя видя, че Никодемус бе прекарвал години в
морето, носейки на Гюси подаръци от цял свят в редките случаи, когато се бе прибирал
у дома. Хармъни усещаше, че той никога не бе отдавал сърцето си напълно на Гюси, а
живота си бе отдал на морето. О, той бе носил играчки у дома с надеждата за
семейство, но никога не бяха имали такова, което помагаше да се обясни
недоволството на Гюси. От друга страна, ако той рядко се бе прибирал, не бе чудно, че