Вещици тризначки - Сексът и вещицата ясновидка
- Автор: Блеър Анет
- Серия: Вещици тризначки #1
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: България свят
- Переводчик: фен превод
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Вещици тризначки - Сексът и вещицата ясновидка». Краткое содержание книги:
- Това обобщава всичките ни блузи – каза Дестини. – Искаш ли тези с намеци?
- Тях особено.
- Това е гадно – каза Сторм. – Дес, кажи й, че връщането й на онова място е
рисковано.
Дестини изглеждаше замислена.
- Има вероятности… а има и вероятности.
- Много ми помагаш с тази загадъчност – тросна се Сторм.
Хармъни подаде на бунтовничката куфар, който да пълни.
- Това е Дестини.
- Каква вещица е призракът? – Сторм струпа блузите. – Колкото мен ли е
страшна?
- По-страшна. Носи се над замъка и напада всеки, който стъпи вътре. Ако се
задържиш достатъчно дълго и ти ставаш също толкова негативен, колкото е тя… освен
ако не съм там.
- А мъжът, който ти предложи работата?
- Мисли си, че е центърът на вселената. Тесногръд технократ, който едва вдигна
поглед, когато влязох. После започна да ме дебне като пантера, въпреки заврения в
задника му толкова-добър-колкото-човек-може-да-си-позволи-да-купи-с-пари стоманен
прът.
Сторм се изкиска.
- Хей, започваш да мрънкаш като мен.
- Мерси. Носи дрехи, които са по-черни от косата му и по-скъпи от нашия ван. –
Хармъни издърпа чекмеджето с чорапите си. – Очите му са светли и ярки като уиски, а
гласът му… – докосваше я навсякъде, караше я да потръпва и… – Не изразява емоции,
но мога да го разчета, защото е свързан със замъка. Ще бъде предизвикателство. –
Такова, каквото нямаше търпение да надвие. – Не е особено щастлив от това, че ще съм
там. Мисли си, че съм беля. – Тя вдигна блузата, която беше оставила настрани: Белята
Се Задава. – Днес ще нося тази на работа.
Сторм докосна сърцето си.
- Толкова се гордея с теб.
Задава се неприятност, извика разумната страна на Хармъни. Освободените
духовно вещици-ясновидки не се спогаждаха добре с тесногръди технократи. Но не я
беше грижа. Ако щеше да се опари, то нека играта с огъня да започва.
- Нали знаете как, когато срещнем нов мъж, разбираме потенциала му след две
минути без да е необходима първа среща? Е, този тип има истински потенциал и аз
мога да го накарам да се отпусне. Някой възразява ли да взема играчките от онова
маниашко парти, което направихме? Имам си работа с костелив орех.
- Стига да не му счупиш орехчетата наистина.
- Предполагам, че това зависи от представянето му. Освен това някой трябва да го
научи да бъде спонтанен. Прекалено е контролиран. Планирам да се наслаждавам,
докато махам този стоманен прът от гръбнака му.
- И това е единственият прът, за който имаш планове, така ли? – Дестини се засмя.
– Все едно не знаехме.
- Ще му стопи лагерите – каза Сторм. – Кога можем да се срещнем с него?
Хармъни не беше готова да каже на Пакстън, че блондинките като нея вървяха в
комплект по три.
- Ще разберете, когато настъпи моментът. Наемете лодка, но не я оставяйте до
циментовите стъпала. Има място от западната страна с малка готическа врата недалеч.
Ще я отключа, когато знам, че идвате. Хайде да играем на тримата мускетари, когато
пристигнете; да използваме “силата на всички за един“ преди Гюси да заподозре, че не
съм сама. Облечете еднакви дрехи и донесете едни и за мен. Сторм, не си забравяй
русата перука.
Дес седна на един от куфарите на Хармъни, за да го закопчае.
- А знаеш ли защо беше изпратена там?
- Поне отчасти е, за да убедя Пакстън да запази замъка в семейството. Мисля, че
друга част е да освободя замъка от Гюси… или да освободя Гюси от замъка. Усещам,
че има и още, но все още работя по инстинкт. Вашата работа, докато си играя на
укротител на духове, е да помислите за начини, с които да помогнем на Гюси да
продължи нататък.
- Внимавай – каза Дес. – Плюс е, че можеш да я успокоиш, но освен това е и
плашещо. Вие сте пълни противоположности. Не искам да пострадаш. Може да е по-
силна от теб.
- Мисля, че е. Но ще разберете, когато имам нужда от вас. Не се тревожа, затова и
вие не трябва да го правите. – Гюси не само бе по-силна от нея, вероятно бе по-силна и
от трите им взети заедно – което нямаше да каже на сестрите си – особено ако
успяваше да разчете правилно делфинския символизъм, а морето й осигуряваше
неизчерпаем енергиен източник.
Всичко беше доста страшно, но Хармъни се чувстваше полезна за пръв път в
живота си и щеше да се разправи с каквото и невъобразимо призрачно проявление да
изскочеше насреща й… когато изскочеше.