Рицарят тамплиер: Кралство в края на пътя
- Автор: Гийу Ян
- Серия: Рицарят тамплиер #3
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Персей“
- ISBN: 978-954-9420-72-2
- Переводчик: Румен Руменов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Рицарят тамплиер: Кралство в края на пътя». Краткое содержание книги:
Рицарят тамплиер носи от Йерусалим знания и култура, които са предвестник на едно ново време за Европа. Но той усеща, че дебне война — въпрос на време е вражески род да поиска да си възвърна трона с помощта на съюзници отвън. Използвайки военния си опит и знания, Арн трябва да създаде и обучи армия, готова да се изправи срещу тях. И да положи основите на едно обединено кралство.
— Е, кажи ми какво е станало. Стига се до рани и синини, щом си играеш с този, който си служи с меча по-добре от теб, на празненство. Но чак до смърт?
— Първо, Еббе отрязал едното ухо на Кнут и предизвикал голям смях с това. Вероятно Кнут е можел да се откаже след първото проливане на кръв. Но Еббе така му се подигравал, че се вдигал все повече и повече смях, и Кнут нападнал разярен…
— Веднага бил убит. Разбирам как е станало — каза Арн с повече мъка, отколкото гняв в гласа си. — Ако Бог повели, един ден Еббе Сунесон ще се срещне с меча на брата на Кнут, в противен случай не. Не смятам да търся отмъщение по собствена воля. Но и вие ли не сте отмъстили на убиеца? Сигурно сте поискали голямо обезщетение в такъв случай.
— Не, въздържахме се от искане на обезщетение — отговори Ескил засрамено. — Не беше лесно, но и обратното беше също толкова трудно. Еббе Сунесон е от рода на Белите, от който нашата сестра Кристина щеше да стане част на следващия ден. Родът на Белите е най-могъщият в Дания след кралския. Архиепископът Абсалон в Лунд е от този род.
— Сватбата не е била никак весела — каза спокойно Арн все едно, че говореше за времето.
— Не, изобщо не беше — съгласи се Ескил. — Всички гости датчани потеглиха на юг на следващия ден, за да довършат тържеството у дома си. Ние погребахме Кнут във Форшхем и един ден по-късно баща ни получи удара, мисля, че от скръб.
— Скъпо е трябвало да платим като зестра за хитрината да се сродим с този род на Белите — измърмори Арн и се загледа в тъмните води на реката. — Какви още неприятни неща има да ми разкажеш?
Ескил смяташе, че има повече нещастия, за които да поговорят. Но дълго се колебаеше и на Арн му се наложи да го подкани още веднъж да разкаже за лошото по-добре сега, отколкото да отлага.
Другото злочесто събитие беше свързано с Катарина Алготсдотер, сестрата на Сесилия, съпруга на Ескил и майка на две вече омъжени дъщери и син Торгилс, когото може би скоро щяха да срещнат в кралската крепост Нес.
Катарина изобщо не била лоша съпруга, нито пък лоша майка. Със сигурност била по-добра отколкото можело да се очаква, тъй като била позната като лукава жена и интригантка.
Ескил споделил брачното ложе с Катарина по-скоро в името на честта, отколкото заради зестра и власт. Алгот Полсон, бащата на Сесилия и Катарина, бил сключил договор за брак между Сесилия и Арн. Но когато този договор бил нарушен с това, че Арн и Сесилия си навлекли наказанието на църквата и двадесетгодишно изкупление, Алгот настоял за компенсация, за което бил в правото си.
При това положение, спасяването на честта на Фолкунгите било само едната част от сделката. Другата представлявала каменоломни и гори, както и дълъг отрязък от брега по продължение на Ветерн под формата на зестра. Вероятно Ескил беше прозрял по-добре от другите преимуществото на тази част от сделката, защото сега той можеше да взима решенията относно търговията, извършвана по море в цяла Западна Готаланд.
А каменоломните без съмнение носели много сребро във време, когато се строели такъв голям брой църкви в цялата страна. Много сребро, но само ако човек не пилеел каменния материал за собствени строежи, добави Ескил в неуспешен опит да се пошегува. На лицето на Арн не се появи и следа от усмивка.
На Ескил никак не му било лесно да възнагради Катарина с подарък и ключове от къщата след първата им брачна нощ, след всичкото зло, което тя причинила на Арн и Сесилия, като тичала да доносничи на игуменката Рикиса. Въпреки това по такъв начин можел най-лесно да оправи нещата. Никой нямало да може да каже за Фолкунгите, че нарушавали обещанията си и сключените споразумения.
Дълги години Катарина била мила съпруга и изпълнявала всичките си задължения. Но когато изминали петнадесет години, извършила най-големия от всички грехове.
Ескил, разбира се, прекарвал много време в Нес или Източен Арос, а също така и чак долу във Висби и Любек и Катарина използвала все по-често това време като съпруга, лишена от съпруг, за такива видове развлечения, които едва ли можеха да се изкупят с покаяние. Един от стражите й правел компания нощем.
Когато Ескил за първи път научил за това, провел строг, сериозен разговор с Катарина и й обяснил, че ако пак се заговорело за подобно прегрешение в неговия дом, имало опасност от голямо нещастие за всички тях. Строгите думи на закона по отношение на прелюбодеянието били само част от неприятностите. Най-лошо щяло да бъде децата им да останат без майка.
Отначало изглеждало, че Катарина си е взела бележка. Но не след дълго отново започнали слуховете и Ескил забелязал това не само в Арнес, но и по ядосаните изражения на членове на кралския съвет. Тогава той направил това, което повелявала честта, но решението не било никак лесно, а изпълнено със скръб.