Господин Неустоим
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Американска лейди #6
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Господин Неустоим». Краткое содержание книги:
Мег Коранда не мисли така. Ни най-малко…
Родена и отраснала в разкош, в семейството на холивудски знаменитости, Мег е леконравна и безгрижна. Според нея най-добрата й приятелка се преструва и крие съмненията, които изпитва относно предстоящия си брак. Луси и Тед може и да изглеждат като идеалната двойка, ала Мег подозира, че те не си подхождат. Макар тя да знае, че да провали сватбата на най-добрата си приятелка е правилната постъпка, като че ли никой друг не е съгласен с нея, защото, когато Луси зарязва младоженеца пред олтара, всички обвиняват Мег и тя се превръща в най-мразената жена в града… Град, в който се оказва хваната като в капан – с развалена кола, с празно портмоне и един страшно ядосан бивш младоженец. И когато се опитва да се измъкне от Уайнет, без да плати хотелската си сметка (ще изпрати парите по-късно!), я очаква неприятна изненада – принудена е да отработи дълга си. А и Тед няма никакво намерение да улесни бягството й…
Една забавна и невероятно увлекателна романтична история, в която почитателите на съвременни любовни романи ще се влюбят!
Съблече се по потниче и бикини, обу си чехли и излезе през задната врата. Докато се провираше между гробовете, погледът й падаше върху имена като Dietzel, Meusebach, Ernst. Трудностите, пред които бе изправена, бяха нищо в сравнение с онези, които бе трябвало да преодолеят всички тези почтени немци, когато бяха оставили познатото зад себе си и бяха дошли да си създадат нов дом в една враждебна страна.
От другата страна на гробището се издигаха дървета, а отвъд тях широк поток, подхранван от водите на река Педерналес, образуваше закътано вирче, което Мег бе открила скоро след като се нанесе в църквата. Бистрата вода беше доста дълбока в средата и тя бе започнала да идва тук всеки следобед, за да се разхлади. Гмурна се, борейки се с неприятната мисъл, че фен клубът на Тед Бодин щеше да направи всичко по силите си тя да бъде уволнена веднага щом я видят. Трябваше да се погрижи да не им даде друга причина, освен неприкрита омраза. Какво говореше за живота й фактът, че най-висшият й стремеж бе да не оплеска карането на количка с напитки?
Тази нощ галерията за хора бе особено гореща и Мег се въртеше върху пълната с бучки кушетка. Трябваше да отиде в кънтри клуба рано сутринта, затова се мъчеше да заспи, но когато най-сетне се унесе, внезапен шум я изтръгна от съня. Отне й няколко секунди, докато разпознае звука. Вратата долу се отваряше.
Тя скочи рязко в същия миг, в който някой запали осветлението. Според пътническия й будилник беше полунощ. Сърцето й задумка. Беше се подготвила Тед да се появи в църквата през деня, докато я няма, ала изобщо не беше очаквала среднощно посещение. Опита да си спомни дали бе оставила нещо в главното помещение. Измъкна се от леглото и надникна над парапета на галерията.
Мъж, който изобщо не беше Тед Бодин, стоеше насред кораба на църквата. Въпреки че бяха горе-долу на един ръст, той изглеждаше малко по-тежък, а косата му беше по-тъмна, почти синкавочерна. Беше Кени Травълър, голф легенда и главен шафер на Тед Бодин. Беше се запознала с него и британската му съпруга Ема на пред сватбената вечеря.
Сърцето й заби още по-учестено, когато чу скърцането на други гуми. Повдигна глава малко по-високо, но не видя никакви забравени дрехи или обувки.
- Беше отключено - каза Кени няколко секунди по-късно, когато другият се присъедини към тях.
- Луси трябва да е пропуснала да заключи последния път когато е била тук - отвърна неприятно познат мъжки глас. Беше минал едва месец от провалилата се сватбена церемония, а той бе изрекъл името на Луси напълно безстрастно.
Мег отново надигна лекичко глава. Тед бе отишъл в средата на помещението и стоеше там, където някога се бе издигал олтарът. Носеше дънки и тениска, а не роба и сандали, ала въпреки това тя почти очакваше да го види как вдига ръце и се обръща към Всевишния.
Кени беше в началото на четиресетте, висок, як и също толкова невероятно красив, колкото и Тед. В Уайнет определено не липсваха красавци. Кени взе една от бирите, която Тед му подаде, и отиде в другия край на стаята, където се настани между втория и третия прозорец.
- Какво говори за този град фактът, че се налага да се срещаме тайно, за да поговорим насаме? - подхвърли той и отвори кутията с бира.
- Говори повече за любопитната ти жена, отколкото за града. - Тед се настани до него с бирата си.
- Лейди Ема действително обича да знае какво се случва. - Гальовният начин, по който Кени произнесе името на жена си, разкриваше чувствата му към нея. - От сватбата насам непрекъснато ме тормози да прекарвам повече време с теб. Смята, че се нуждаеш от утехата на мъжкото приятелство и други такива щуротии.
- Типично за лейди Ема. - Тед отпи от бирата си. - Попита ли я какво точно има предвид?
- Боях се да чуя отговора.
- Страшно се е запалила по литературните клубове напоследък, а?
- Изобщо не трябваше да я назначаваш за културен директор на града. Знаеш колко на сериозно взема подобни неща.
- Трябва да й направиш още едно бебе. Няма чак толкова енергия, когато е бременна.
- Три деца са достатъчно. Особено деца като нашите. - И този път в гласа му ясно се долавяше гордост.
Известно време двамата продължиха да отпиват от бирата си в мълчание. У Мег трепна искрица надежда. Стига да не влезеха по-навътре, където бяха разпилени дрехите й, нещата все още можеха да завършат добре.