Падение и подем

Насочих се към мястото, откъдето долиташе шум на вода, опитвайки да подредя мислите си. Ако Западна Равка се бе обявила в подкрепа на Николай, това беше ясен знак, че той е жив, в добро здраве, и създава по-големи неприятности на Тъмнейший, отколкото някой в Бялата катедрала изобщо предполагаше. Почувствах облекчение, но все така не знаех какъв трябва да е следващият ни ход.

Когато стигнах потока, видях Мал да дебне из плитчините с боси крака, навити до коленете крачоли и гол до кръста. Взираше се съсредоточено във водата, но при звука от приближаващите ми стъпки се изправи рязко и посегна към пушката

– Аз съм – подвикнах, излизайки от гората.

Той се успокои и отстъпи назад, забивайки поглед обратно във водата.

– Какво правиш тук?

За миг спрях и просто го наблюдавах. Стоеше съвършено неподвижен, после изведнъж стрелна ръце в потока и измъкна оттам гърчеща се риба. След това я хвърли обратно във водата. Какъв смисъл да я взима, щом не може да рискува да накладе огън, за да я опече.

И друг път го бях виждала да лови риба така – в Керамзин даже зимно време, когато езерцето при Тривка замръзваше. Винаги знаеше къде точно да пробие леда, къде да пусне въдицата и улучваше точния момент да загребе. Аз стоях на брега и му правех компания, опитвайки да открия къде в клонака птичките са свили гнезда.

Сега всичко беше различно, водата хващаше слънчевите зайчета и ги пращаше по лицето му, а мускулите играеха под гладката кожа. По едно време усетих, че съм го зяпнала, и се отърсих от захласа. И преди го бях виждала без риза. Нямаше причина да се държа като идиотка.

– Тамар се върна – казах.

Той се изправи, внезапно загубил интерес към риболова.

– Е?

– Никаква следа от хората на Николай.

Мал въздъхна и прокара ръка през косата си.

– Проклятие.

– Може да изчакаме още ден – предложих, макар да знаех какъв ще е отговорът му.

– И без това загубихме много време. Не зная колко още ще ни е нужно да стигнем на юг и да открием жар-птица. Сега само това липсва: да заседнем в планините, когато падне снегът. Освен това предстои да намерим безопасно убежище за останалите.

– Тамар каза, че цяла Западна Равка е зад Николай. Какво ще кажеш да ги заведем там?

Той се замисли.

– Това е дълъг път, Алина. Ще загубим много време.

– Знам, но там е много по-безопасно, отколкото отсам Долината. Пък има шанс да открием и Николай.

– Може би наистина ще е по-безопасно да се придвижваме на юг от другата страна. – Той кимна. – Добре тогава. Трябва да предупредим и останалите. Искам да тръгнем още довечера.

– Довечера?

– Няма смисъл да се помайваме тук. – Той тръгна да излиза от водата, присвивайки пръстите на краката си, щом стъпи върху остро камъче.

Само дето не ми каза „свободна си“, но все едно го стори. Имаше ли какво още да си говорим?