Падение и подем
- Автор: Бардуго Лий
- Серия: Гриша #3
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт България
- ISBN: 9789542712947
- Переводчик: Анелия Янева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Падение и подем». Краткое содержание книги:
Алина ще трябва да създаде нови съюзи и да преглътне стари вражди. Но докато разкрива тайните на Тъмнейший, тя ще повдигне и булото на минало, което завинаги ще промени представата й за тяхната връзка и за силата, която самата тя притежава.
„История, несравнима с нищо, което досега съм чела.“
– Вероника Рот
„Невероятен микс от приключение, романтика и фентъзи“
– Рик Риърдън
– Знаеш ли какво, Старков, според мен нарочно си направила косата си бяла – подметна Зоя, изравнявайки крачка с мен.
Бръснах една люспица звездна светлина от китката си, наблюдавайки я как гасне.
– Права си, Зоя, ухажването на смъртта е неизменна част от моя разкрасителен режим.
Тя сви рамене и хвърли поглед към Мал.
– Е, макар и малко крещящ за моя вкус, бих казала, че образът на пълнолунна девица върши работа.
Зоя беше последният човек, с когото исках да си приказвам за Мал, но думите ù подозрително звучаха като комплимент. Спомних си как стискаше ръката ми при срутването в тунелите и колко стоически издържа всичко.
– Благодаря ти – отвърнах. – За това, че ни опази долу. И че помогна да спасим Сергей и Стиг.
Дори да не вярвах на нито дума от казаното, шокираният ù вид пак щеше да си струва усилието.
– За нищо – едва успя да пророни. После вирна съвършения си нос. – Само че няма да съм винаги наблизо, за да ти спасявам задника, Призоваваща слънцето – добави.
Ухилих се и я последвах по тясната пътека между гробовете. Тя поне беше предвидима.
ОТНЕ НИ твърде дълго да се измъкнем от гробището. Редицата гробници се точеше сякаш безкрайно – безпристрастно свидетелство за годините, прекарани във войни от Равка. Пътеките бяха почистени от плевели, по гробовете имаше цветя, изографисани икони, свещи, малки купчинки безценни амуниции: слаба утеха дори за мъртвите. Замислих се за мъжете и жените, които ни бяха изпроводили от Бялата катедрала, тикайки дребни дарове в ръцете ни. Изпитах благодарност, когато най-накрая минахме през гробищните порти.
Ужасът от надвисналата заплаха от срутване в тунелите и дългите часове, прекарани на крак, си казваха своето, но Мал искаше да ни отведе колкото се може по-близо до Райевост, преди да е съмнало. Крачехме тежко, придвижвайки се успоредно на главния път по огрените от звездите поляни. Тук-там съзирахме самотна къща; фенер, чиято светлина струеше от прозореца. Тези признаци за живот донякъде носеха облекчение: представата как някой земеделец е станал през нощта, за да изпие чаша вода, и бегло извръща глава към прозореца и мрака отвън, беше утешителна.
Небето леко започваше да просветлява, когато дочухме някой да се задава по пътя. Едва успяхме да се втурнем към близката горичка и да залегнем в храсталака, когато се появи първата каруца.
Конвоят се състоеше от петнайсетина души, повечето мъже, но имаше и няколко жени: всичките настръхнали и въоръжени. Зърнах отделни части от униформата на Първа армия – казионните панталони, натикани в съвсем неуниформени ботуши от волска кожа, и пехотински шинел, лишен от медните си копчета.
Невъзможно беше да се определи какво точно карат. Товарът беше покрит с конски чулове и здраво вързан за ритлите с въжета.
– Доброволчески отряд? – прошепна Тамар.
– Може и това да е – отвърна Мал. – Само не ми идва на ума откъде доброволчески отряд ще се снабди с картечни пушки.
– Ако са контрабандисти, тогава не познавам нито един от тях.
– Мога да ги проследя – обади се Толя.
– А защо просто не изтанцуваш един валс насред пътя? – заядливо рече Тамар. Толя наистина не можеше да се придвижва незабелязано и безшумно.
– Ставам все по-добър в проследяването – отбранително рече той. – Освен това...
Мал го накара да млъкне само с поглед.
– Не преследвай, не нападай.
Докато Мал ни водеше все по-навътре сред дърветата, Толя продължаваше да мърмори под нос:
– Ти дори не знаеш как се танцува валс.
НАПРАВИХМЕ СИ БИВАК на едно сечище близо до малък приток на Сокол – река, подхранвана от глетчерите на Петразой и главен търговски път за пристанищните градове. Надявахме се да сме достатъчно далече от града и главните пътища, та да няма опасност някой да се натъкне случайно на нас.
Според близнаците главната явка на контрабандистите беше на оживения площад в Райевост, който гледаше към реката. Тамар вече беше готова с компас и карта в ръка. Макар сигурно да беше изтощена като всички останали, тя трябваше незабавно да поеме към града, за да стигне там още предиобед.
Не ми се щеше да я оставя да попадне в капан, но още от по-рано се бяхме споразумели тъкмо тя да отиде. Ръстът на Толя го правеше прекалено подозрителен, а нито един от нас не знаеше как действат контрабандистите, нито можеше да разпознае някой от тях. Въпреки това нервите ми бяха опънати до скъсване. Така и не проумявах на какво се дължи верността на близнаците към мен, нито докъде са способни да стигнат заради нея. Но когато се наложи да избират между мен и Аппарат, те недвусмислено показаха своята преданост.