Падение и подем
- Автор: Бардуго Лий
- Серия: Гриша #3
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт България
- ISBN: 9789542712947
- Переводчик: Анелия Янева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Падение и подем». Краткое содержание книги:
Алина ще трябва да създаде нови съюзи и да преглътне стари вражди. Но докато разкрива тайните на Тъмнейший, тя ще повдигне и булото на минало, което завинаги ще промени представата й за тяхната връзка и за силата, която самата тя притежава.
„История, несравнима с нищо, което досега съм чела.“
– Вероника Рот
„Невероятен микс от приключение, романтика и фентъзи“
– Рик Риърдън
– Всички добре ли са? – попита Мал.
– Никога не сме били по-добре – отвърна треперливо Женя.
Давид вдигна ръка.
– Аз съм имал и по-добри времена.
Всички се разсмяхме.
– Сега пък какво? – нацупи се той.
– Как изобщо успя да направиш тоя трик със звука? – обърна се Надя към Зоя.
– Това е просто акустична аномалия. Навремето правехме тоя номер в училище, за да подслушваме какво си приказват хората в съседната стая.
– Естествено! – изсумтя Женя.
– Ще ни покажеш ли как става? – попита Адрик.
– Ако някога ми доскучае чак толкова.
– Вихротворци – прекъсна ги Мал, – готови ли сте за работа?
Всички кимнаха. Лицата им бяха озарени от сиянието, което придава използването на гришанската сила, но аз си давах сметка, че сигурно са вече на предела на силите си. В продължение на близо километър бяха поддържали тонове скала, за да не се срутят върху нас, и им трябваха повече от няколко минути отдих, за да се възстановят.
– Тогава давайте да се пръждосваме оттук – каза Мал.
Осветих пътя, внимавайки за изненадите, които можеше да ни чакат напред. Поехме предпазливо, Вихротворците вървяха първи и уверено завиваха по тунелите и скалните пасажи, докато аз изобщо не можех да се ориентирам накъде вървим. Отдавна вече бяхме напуснали пределите на начертаната от Давид и Мал карта.
Всеки звук ни се струваше прекалено силен. Всяко срутване на камъчета ни караше да се заковаваме на място като вледенени и да чакаме най-лошото. Опитвах да мисля за друго нещо, не за тоновете земна маса над главите ни. Ако станеше ново срутване и силите на Вихротворците не успееха да издържат, щяхме да останем премазани в подземията без никой да разбере – като полски цветя, хербаризирани между страниците на някоя книга и забравени там.
По едно време внезапно осъзнах, че краката ми работят по-здраво отпреди, и си дадох сметка колко стръмен е станал наклонът на пода. Дочух облекчени въздишки, няколко сподавени радостни възклицания и след по-малко от час се озовахме натъпкани в нещо като мазе, вперили поглед в капака на тавана.
И тук беше влажно, а по пода се бяха образували малки локви – знак, че се намирахме близо до крайречните градове. На светлината, която струеше от дланите ми, забелязах, че каменните стени са напукани, но не можех да преценя дали щетите са стари, или са причинени от скорошните взривове.
– Как го постигна? – попитах Мал.
Той сви рамене.
– Както обикновено. На повърхността има дивеч. А аз тръгнах на лов.
Толя измъкна от джоба на палтото си стария часовник на Давид. Не бях разбрала кога е попаднал в него.
– Ако това нещо тук показва вярно, значи отдавна е минало залез слънце.
– Трябва да се навива всеки ден – обади се Давид.
– Знам.
– Е, направи ли го?
– Да.
– Значи показва вярно.
Зачудих се дали да не напомня на Давид, че юмрукът на Толя е голям почти колкото неговата глава.
– С нашия късмет сигурно ще заварим горе някой, застоял се за службата в полунощ – изсумтя Зоя.
Повечето от входовете и изходите на тунелите водеха към свети места. Но не всички. Нищо чудно да се озовем в апсидата[1] на църква или в манастирски двор, но не беше изключено и да подадем глава в някой вертеп. „Добър ден и на вас, господине.“ Едва успях да сподавя напушилия ме лудешки смях. Изтощението и страхът ме правеха лекомислена.
Ами ако някой ни причакваше горе? Какво би станало, ако Аппарат пак се бе обърнал като фурнаджийска лопата и бе пратил Тъмнейший по следите ни? Мислите ми бяха объркани, явно не разсъждавах трезво. Според Мал взривовете бяха резултат от случайна атака в тунелите и това беше единственото разумно обяснение. Аппарат нямаше как да знае къде сме, нито кога точно ще се появим на дадено място. Даже Тъмнейший да е успял някак да научи, че отиваме към Райевост, защо ще си прави труд да взривява тунелите, за да ни изкара на повърхността? Много по-лесно ще е просто да ни причака там.
– Да вървим – казах. – Имам чувството, че се задушавам тук.
Мал направи знак на Толя и Тамар да застанат от двете ми страни.
– Бъдете нащрек – предупреди ги той. – При най-малкия знак за опасност веднага я изведете оттук. После се опитайте да стигнете колкото се може по на запад през тунелите.
Едва след като започна да изкачва стълбата, си дадох сметка, че всички останали чакаме той пръв да излезе. Толя и Тамар бяха много по-опитни бойци от него, освен това Мал беше единственият отказатся сред нас. Тогава защо го оставихме сам да поеме този риск? Прииска ми се да го върна, да му кажа да внимава, но това би прозвучало нелепо. Ние отдавна вече не внимавахме.