Първото правило на магьосника
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първото правило на магьосника». Краткое содержание книги:
А истината е страшна и причинява болка. На Ричард, избрания Търсач, е поверен Мечът на истината.
Заедно с красивата и загадъчна Калан той трябва да се изправи срещу зловещите магии на Мрачния Рал, да спаси света от тежките проклятия, от ужасяващите чудовища (хора и зверове) и страшните сенки.
Загадки, чудеса, магии и мистерии се редуват в един завладяващ сюжет с непредсказуема развръзка.
— Знам.
— За един дракон е по-добре да умре, отколкото да бъде управляван.
Ричард я погледна, докато тя въртеше опашката си.
— Ако избираш за себе си, може би, но какво ще стане с другите? Ти избра да бъдеш управлявана, за да спасиш яйцето си, да му дадеш шанс за живот.
Скарлет изръмжа, без да отговори, и още веднъж се извърна към яйцето си, разпервайки нокти над него.
Ричард знаеше, че ако не успее да намери последната кутия и да спре Рал, ще трябва да спаси живота на всички останали, ще трябва да спести на Калан мъченията на някоя Морещица — ще трябва да се съгласи да помогне на Мрачния Рал да отвори правилната кутия. Тогава Калан щеше да може да живее живот, подобаващ на един Изповедник.
Мисълта беше ужасно потискаща — да помогне на Мрачния Рал да получи неограничена власт над всичко живо. Но имаше ли друг избор? Може би думите на Шота бяха верни. Може би Зед и Калан щяха да се опитат да го убият. Може би заслужаваше да бъде убит при самата мисъл да помогне на Мрачния Рал. И въпреки това, ако можеше да избира, нямаше да допусне Калан да бъде измъчвана от Морещица. Трябваше да помогне на Мрачния Рал.
Ричард се отпусна по гръб, твърде притеснен от мислите си, за да може да довърши вечерята си. Сложи раницата под главата си, загърна се плътно в пелерината си и се замисли за Калан. Заспа за секунди.
На следващия ден Скарлет го заведе в Д’Хара, там, където каза, че някога се издигала границата. Претърсиха всички пътища и пътеки. Слънчевата светлина се процеждаше през високи тънки облаци. Ричард се надяваше приятелите му да не са се приближили толкова до Мрачния Рал, но ако Зед беше потърсил нощния камък, преди Мрачният Рал да го унищожи, и беше разбрал, че Ричард е в Народния дворец, сигурно щяха да тръгнат натам. Драконът се спускаше ниско над хората, които виждаха, като ги плашеше, но се оказваше, че не са тези, които търсят.
Някъде към обяд Ричард ги видя. Зед, Чейс и Калан яздеха по една пътека близо до главния път. Изкрещя на Скарлет да се спусне надолу. Драконът направи остър завой и се спусна към земята — червена мълния. Тримата ездачи ги забелязаха, спряха конете си и скочиха на земята.
Скарлет разпери червените си криле и спря във въздуха, след това се приземи на една полянка встрани от пътеката. Ричард скочи и тръгна да бяга още едва докоснал земята. Тримата бяха спрели пред конете си с поводи в ръце. В другата си ръка Чейс беше стиснал боздуган. Видът на Калан го замая съвсем. Всичките му спомени за нея изведнъж оживяха в главата му. Те останаха по местата си, докато той тичаше към тях надолу по стръмната пътека. Ричард гледаше в краката си, за да не се спъне в някой корен.
Щом вдигна глава, видя, че към него се носи магьоснически огън. Замръзна от изненада. Какво правеше Зед? Топката течен огън беше по-голяма от всяка, която бе виждал досега. Тя осветяваше всички околни дървета със синьо-жълтия си пламък, приближавайки се с пукот. Ричард гледаше с широко отворени очи как се приближава, премятайки се, въртейки се, уголемявайки се.
Ужасен от онова, което щеше да последва, ръката на Ричард посегна към меча, той усети как думата Истина се врязва в плътта му. С мощно движение извади меча, от който се разнесе метален звън. Освободена, магията моментално премина през тялото му. Огънят почти го беше застигнал. Както беше направил някога при Шота, той издигна меча, стискайки дръжката с една ръка, а острието с другата, стискаше здраво и издигна меча пред себе си като щит. Обзе го ярост при мисълта, че Зед ги е предал. Не можеше да е Зед.
Ударната вълна го отмести назад. Около него всичко потъна в жега и плам. Гневът на магьосническия огън избухна, разпръсвайки се във въздуха към посоката, от която беше дошъл, след това изчезна.
— Зед! Какво правиш? Да не си полудял! Аз съм, Ричард! — той се приближи вбесен. Ядосан от стореното от Зед, ядосан от магията на меча. Пламът на гнева му пулсираше във вените му.
Зед, в своята стара роба, тънък и крехък както винаги, не помръдваше от мястото си. Чейс, подрънквайки с оръжията си, гледайки страшно както винаги, също не помръдваше. Зед хвана Калан за ръката с кокалестата си длан и за всеки случай я дръпна зад себе си. Чейс пристъпи напред, погледът в очите му беше черен като дрехите му.
— Чейс — предупреди го Зед ниско, — не ставай глупак. Остани на мястото си.
Ричард отмести поглед от едно мрачно лице към друго.
— Какво ви става на вас тримата? Какво правите тук? Казах ви да не се връщате за мен! Мрачният Рал прати хора за вас. Трябва да се връщате.
Зед, чиято бяла коса както винаги стърчеше на всички посоки, се обърна към Калан, но не отделяше очи от Ричард.
— Разбираш ли какво говори?