Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невяна Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)». Краткое содержание книги:
Сега ще разберете, че когато милият ви приятел ме поздравяваше, всъщност той ми изказваше съболезнованията си и когато ме утешаваше, разпалваше всяка моя болна рана; когато заявяваше, че „верният ми левент“ е „най-влюбеният младеж в света, с най-нежно сърце“, той събуждаше старото ми подозрение, че съм смешна. Това не бяха големи услуги, ще кажете. Аз ги приемах, защото отекваха собствените ми мисли и потвърждаваха онова, което вече знаех. Скоро обществото на вашия бъдещ добър приятел ми стана по-приятно от всяко друго.
Когато забелязах (почти веднага), че това поражда ревност у годеника ми, обществото му ми стана още по-приятно. Не бях ли и аз подложена на ревност и само аз ли трябваше да страдам от нея? Не! Нека и той познае мъките й! Радвах се, че ще ги познае; радвах се, че ще го боли, и исках да го боли. Нещо повече. Той беше много скучен в сравнение с мистър Гауън, който знаеше как да ми говори като равен и как да анатемосва жалките същества около нас.
Работите продължиха така, докато лелята, моята господарка, се реши да ми говори. Всъщност за това едва ли заслужавало да се говори. Тя знаела, че не влагам никакви намерения в държанието си, но все пак решила да ми намекне за това, защото била сигурна, че един намек ще е достатъчен, за да бъда по-малко в обществото на мистър Гауън.
Аз я запитах как може да отговаря за намеренията ми?! Тя отвърна, че винаги можела да гарантира, че не възнамерявам нищо лошо. Аз й благодарих, но казах, че предпочитам да отговарям за себе си и пред себе си. Другите й прислужници може би държат да получат добри характеристики, но аз не исках никаква.
Последваха още разговори, които ме накараха да я запитам: откъде беше така сигурна, че ще послушам първия й намек? Дали разчиташе на рождението ми или на службата ми? Но аз не бях купена телом и духом. Тя да не си въобразяваше, че племенникът й си е купил съпруга от пазара за роби?!
Сигурно всичко щеше рано или късно да дойде до същия край, но тя ускори това. Каза ми с престорено съчувствие, че имам нещастен характер. Като чух отново старата обида, не можах да се въздържа повече и й казах направо всичко, което знаех за нея и бях открила у нея, и всичко, което бях преживяла, откакто станах жалката годеница на племенника й. Казах й, че мистър Гауън единствен ме облекчаваше в моето унижение; че бях търпяла твърде дълго и че твърде късно се отърсвам; но че повече не искам да виждам никого от тях. Не ги и видях.
Милият ви приятел ме посети в отшелничеството ми и много остроумно се шегуваше с развалянето на годежа ми, макар че съжаляваше тези отлични хора (най-добрите от този тип) и същевременно се възмущаваше, че е трябвало да си хабя чувствата. Скоро след това той започна да твърди, много по-справедливо, отколкото тогава предполагах, че не заслужавал да бъде приет от жена с такова дарование и характер, но да оставим това!
Милият ви приятел продължи да ме забавлява и да се забавлява, докато му бе приятно, и после ми напомни, че и двамата познаваме света и разбираме хората, и двамата знаем, че в живота романи не съществуват, и двамата сме подготвени да поемем жизнения си път и да си търсим щастието като разумни хора, а ако се срещнем някога пак, да се срещнем като най-добри приятели. Той каза всичко това и аз не му възразих.
Не мина дълго и аз открих, че той ухажва настоящата си съпруга и че са я отвели нанякъде, за да не може да я вижда. И тогава я мразех не по-малко от сега и естествено във връзка с това не можех да желая нищо по-добро от нейното омъжваме за него. Но страшно бях любопитна да я видя — така любопитна, че смятах това едно от малкото неща, които още можеха да ми доставят развлечение. Тръгнах да пътувам и пътувах, докато попаднах в нейното и ваше общество. Мисля, че вашият мил приятел още не ви беше познат и още не бе проявил онези белези на приятелство към вас (които по-късно прояви).
В това общество срещнах едно момиче, някои обстоятелства на чийто живот странно схождаха с моя и в чийто характер, с интерес и удоволствие, съзрях протест срещу надутото покровителство и егоизъм, които са добрина, подпомагане, доброжелателство и с други благородни имена — протест, който вече описах като присъщ на моята природа. Често чувах да казват също, че „имала нещастен характер“. Тъй като добре разбирах значението на този удобен израз и ми се искаше другарка, която е преминала през същите изпитания в живота, реших да се опитам да освободя това момиче от робството й и от това чувство на неправда. Няма нужда да казвам, че успях.