Първото правило на магьосника
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първото правило на магьосника». Краткое содержание книги:
А истината е страшна и причинява болка. На Ричард, избрания Търсач, е поверен Мечът на истината.
Заедно с красивата и загадъчна Калан той трябва да се изправи срещу зловещите магии на Мрачния Рал, да спаси света от тежките проклятия, от ужасяващите чудовища (хора и зверове) и страшните сенки.
Загадки, чудеса, магии и мистерии се редуват в един завладяващ сюжет с непредсказуема развръзка.
На трепкащата светлина от захвърлената на каменния под факла Ричард видя как от цепнатината се подава нещо, чиито размери се увеличаваха с излизането. Не можеше да го достигне с меча, но беше сигурен, че не умира за компанията му в залата.
Една ръка се стрелна, увивайки се около китката му, и го повдигна. Ричард не се възпротиви. Едно око се вторачи надолу, блестейки на светлината на факлата. Ричард видя влажни зъби. Докато ръката го приближаваше до тях, той заби меча в окото. Чу се вой и ръката го пусна. Той още веднъж се свлече до дъното. Съществото се скри обратно в цепнатината, ръцете се дръпнаха, прибирайки се след него. Воят заглъхна в тъмната далечина и изчезна съвсем.
Треперещ се отпусна на земята, пръстите му пробягаха през косата. Дишането му най-накрая се успокои, страхът му утихна. Почувства крака си. Крачолът му беше подгизнал от кръв. Реши, че в момента няма какво да се направи; най-напред трябваше да вземе яйцето. От другата страна на залата се процеждаше слаба светлинка. Той тръгна по широкия тунел от другата страна и най-после стигна до изхода на пещерата.
Поздрави го бледото сияние на зората и песента на птичките. Под краката му щъкаха десетки змейове. Ричард се отпусна да почине зад един камък. Видя яйцето, около него се издигаше пара. Видя още, че то е прекалено голямо, за да го пренесе обратно през пещерата. Освен това съвсем не му се искаше да се връща по същия път. А какво му оставаше, ако не минеше през пещерата на връщане? Скоро щеше да съмне. Трябваше да измисли нещо.
Нещо голямо го ухапа по крака. Той го размаза. Беше муха-кръвопиец.
Тихичко простена. Сега змейовете щяха да го открият. Кръвта щеше да ги привлече. Трябваше да измисли нещо.
Втора муха го ухапа и в този миг му хрумна нещо. Бързо извади ножа си и изряза няколко ивици от мокрия си, подгизнал от кръв крачол. Избърса кръвта от крака си, а след това завърза на края на всяка от тях по един камък.
Постави свирката на Пилето между устните си и я наду с всичка сила. След това отново и отново. Хвана едно парче плат, за което беше вързал камък и го завъртя над главата си, след това го пусна и то се понесе във въздуха. Между змейовете. Започна да хвърля напоените с кръв парцали все по-далеч надясно, сред дърветата. Не можеше да чуе къде падат, но знаеше, че мухите вече са нащрек. Толкова много прясна кръв щеше да ги накара да побеснеят от глад.
Птици, гладни птици, отначало малко, след това стотици, след това хиляди се нароиха и се спуснаха над Огнения извор, като по пътя си кълвяха мухи. Настъпи масово объркване. Змейовете започнаха да надават вой, докато птиците се спускаха върху мухите по коремите им, или пък хващаха мухи още във въздуха. Змейове се разтърчаха във всички посоки; някои се издигнаха във въздуха. На мястото на всяка птичка, до която се докопваше някой змей, се появяваха стотици други.
Ричард се затича с всичка сила надолу по хълма, скачайки от камък на камък. Не се притесняваше, че някой може да го чуе; птиците вдигаха страшна олелия. Змейовете бяха побеснели, въртяха се между птиците, гонеха ги, надаваха крясъци и вой. Въздухът се изпълни с перушина. Де да можеше Пилето да види това, помисли си Ричард и се усмихна.
Ричард се отдели от скалата и се затича към яйцето. В настъпилия хаос змейовете бяха започнали да налитат един на друг, да се дращят и дерат. Един го забеляза. Ричард го намушка с меча. Следващия преряза през коленете. Той се строполи на земята с вой. Появи се още един, комуто Ричард отряза крилото, след него на друг — двете ръце. Той съзнателно не ги убиваше, а ги оставяше да пърхат по земята, надавайки крясъци и вой, за да поддържат безпорядъка. В целия тоя хаос змейовете, които го забелязваха, дори не го нападаха. Но той тях — да.
Уби два край яйцето. Вдигна го от мястото му. Беше горещо, но не толкова, че да го изгори. Беше по-тежко, отколкото очакваше, така че трябваше да го носи с две ръце. Без да губи време Ричард се затича надясно, към просеката между хълмовете. Птиците хвърчаха във всички посоки, някои се блъскаха в него. Хаосът беше пълен. Два змея тръгнаха да го гонят. Той остави яйцето на земята, уби първия, а на втория отряза краката. Взе яйцето и се затича, колкото му позволяваха силите, но така, че да не рискува да падне. Появи се още един змей. С първия замах не успя да го уцели, но когато той го нападна, го промуши.