Първото правило на магьосника
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първото правило на магьосника». Краткое содержание книги:
А истината е страшна и причинява болка. На Ричард, избрания Търсач, е поверен Мечът на истината.
Заедно с красивата и загадъчна Калан той трябва да се изправи срещу зловещите магии на Мрачния Рал, да спаси света от тежките проклятия, от ужасяващите чудовища (хора и зверове) и страшните сенки.
Загадки, чудеса, магии и мистерии се редуват в един завладяващ сюжет с непредсказуема развръзка.
Задъхан от усилията, Ричард тичаше между хълмовете. Ръцете го боляха от тежестта на яйцето. Около него се приземяваха змейове, в очите им блестеше ярост. Той остави яйцето на земята и замахна към първия, отсичайки част от крилото и главата му. Останалите се спуснаха след него с вой.
Околните дървета и камъни внезапно потънаха в ярка светлина, след като огнени пламъци изгориха няколко от зверовете. Ричард вдигна поглед и видя Скарлет, надвиснала над главата му, размахала гигантските си криле, превръщайки в огън всичко около него. Тя изпружи напред един нокът, сграбчи яйцето, след това още един за Ричард, хвана го през кръста и го отнесе във въздуха. Издигнаха се нагоре, последвани от два змея. Единия Ричард докопа с меча, другият избухна в пламъци и падна на земята.
Скарлет яростно ръмжеше срещу змейовете, издигайки се в небето заедно с увисналия на нокътя й Ричард. Той реши, че това не е любимият му начин на летене, но все пак беше по-добре, отколкото долу при змейовете. Още един змей долетя, протягайки се към яйцето. Ричард отряза едното му крило. Той се завъртя с вой и падна. Повече не се появиха.
Скарлет го понесе високо във въздуха, нагоре, надалеч от Огнения извор. Висейки на нокътя й, той се почувства като обяд, който майката носи на малкото си. От хватката й го наболяваха ребрата, но не се оплакваше. Не му се щеше тя да го изпусне; бяха доста високо в небето.
Летяха с часове. Ричард успя да попромени позицията си и да се почувства малко по-удобно в ноктите й, гледаше хълмовете и дърветата далече долу. Хълмовете ставаха все по-големи и скалисти, сякаш камъните прорастваха от релефа. Пред тях се издигаха назъбени рифове и остри върхове. Плавно цепейки въздуха, Скарлет се издигна още по-нагоре, минавайки над един връх, който Ричард си помисли, че ще одере стъпалата му. Попаднаха в някаква пустинна местност, място, лишено от живот. Кафявите и сиви камъни сякаш бяха разхвърляни безразборно от гигантска ръка, като монети по маса, тук-там се виждаха колони, някои изправени сами, други на групи, трети клюмнали на една страна.
Отвъд и над скалните колони се виждаха масивни, назъбени скали, набраздени от цепнатини и дупки, тераси и изпъкналости. Близо до скалите минаваха облаци. Скарлет зави към една каменна стена. На Ричард му се стори, че ще се разбият в нея, но преди това да стане, тя леко ги издигна с едно потрепване на огромните си криле и го пусна на една тераса, преди самата тя да кацне.
В дъното на терасата имаше отвор в скалата. Скарлет пъхна туловището си в него. Отзад, в студената тъмнина, имаше каменно гнездо, в което тя постави яйцето си, след това блъвна огън срещу него. Ричард гледаше как тя гали яйцето с нокът, как нежно го обръща, оглежда, обгръща. Лекичко го затопляше с огън, след това извръщаше глава и слушаше, гледаше.
— Всичко наред ли е? — тихо попита Ричард.
Тя се извърна към него, в жълтите й очи проблесна замечтан поглед.
— Да. Добре е.
Ричард кимна.
— Радвам се, Скарлет, наистина.
Той тръгна към нея, докато тя лягаше до яйцето си. Главата й се изправи предупредително.
Той спря.
— Само си искам раницата. Тя виси на един шип на рамото ти.
— Съжалявам. Вземи си я.
Ричард взе раницата си и се отдръпна встрани, облягайки се на една стена, близо до светлината. Огледа терасата. Изглежда, беше на хиляди фута височина. Ричард искрено се надяваше, че Скарлет държи на думата си. Седна и извади чист чифт панталони.
Но намери още нещо: бурканчето от стаята на Дена. Вътре беше останал малко от аумовия крем, който той забърка за нея, когато тя се върна пребита след срещата с Рал. Виждайки Агиел, той тъжно се усмихна при спомена за нея. Как можеше да се привърже към някой, причинил му толкова много болка? Беше й простил, ето как, беше й простил с бялата магия.
Аумовият крем беше чудесен. Той леко простена. Охлади паренето на раните му, успокои болката. Ричард мислено благодари на Дена, че е сложила крема в раницата му. Свали опърпаните останки от панталоните си.
— Изглеждаш смешен без панталоните си.
Ричард се обърна. Скарлет го гледаше.
— Това не са най-успокоителните думи, които един мъж може да чуе от създание от женски пол, пък било то и женски дракон. — Обръщайки се към нея, той обу чистите си панталони.
— Ранен си. От змейовете ли?
Ричард поклати глава.
— В пещерата — гласът му притихна от натрапващия се спомен за ужаса. Седна облегнат на стената, загледан в ботушите си. — Трябваше да се провра през една тясна цепнатина в скалата. Това беше единственият начин. Заклещих се — той погледна огромните жълти очи. — Откакто напуснах дома си, за да тръгна срещу Мрачния Рал, често съм изпитвал страх. Но когато се заклещих в онази дупка, в тъмното, притиснат от скалата толкова здраво, че не можех да си поема дъх… е, това беше едно от най-тежките преживявания. Докато стоях заклещен там, нещо се впи в крака ми, заби се в плътта с остри малки нокътчета. Това стана когато се опитах да избягам.