Сянката на планината

нея, Идрис?

— Освен четирите физически сили и материята, времето и пространството във

Вселената съществуват две велики духовни енергии — заобяснява Идрис. — Първата от тези

енергии е Божественият източник на всичко, който от раждането на Вселената насам

непрекъснато намира изражение под формата на поле на духовни тенденции, нещо като

електромагнитно поле от тъмна енергия. Втората невидима енергия е Волята, където и да се

проявява във Вселената.

— Какво е предназначението на това поле на тенденциите? — попита Мрънкалото.

— Предназначението му на този етап от нашето осъзнаване е неопределимо. Но също

както и при енергията, ние знаем какво е действието му и как да го използваме, макар и да

не знаем какво представлява.

— Но каква е неговата стойност, мъдрецо? — попита Мрънкалото.

— Стойността му е неоценима — усмихна се Идрис. — Връзката между духовното поле

на тенденциите и нашата човешка Воля е Целта на живота на нашето равнище.

Идрис махна за ново наргиле и Силвано го внесе в пагодата.

Италианецът помощник бе оставил пушката си настрана, но когато се наведе да го

остави, пак вдигна лакът, сякаш очакваше ремъкът на невидимото оръжие да се изхлузи.

— Хубаво де — прошепна Винсън на Карла, — ама аз нищо не вдянах.

— Стюарт, шегуваш се, нали?

— Nada бе, човек — прошепна Винсън. — Дано цялото шоу не е такъв умствен тормоз.

Ти схвана ли нещо?

Карла го погледна съчувствено. Едно от нещата, които тя най-много обичаше на света, може би дори най-любимото й от всички, за него просто бе словесен поток, запечатан със

седем печата.

— Ще ти го опростявам, за да разбираш — предложи му Карла и сложи ръка на рамото

му. — Като надпис върху фланелка.

— Ще го направиш заради мен? — прошепна Винсън. Карла му се усмихна, после

погледна мен:

— Не е за вярване колко е яко, а?

— О, да — ухилих се в отговор.

— Казах ти аз, че трябва да дойдем.

Идрис и останалите мъдреци изсмукаха от чашката горящото вдъхновение и пак се

обърнаха към парещите въпроси.

— Как тъй, учителю-джи? — побърза да запита Мнителния. — Как връзката с това поле

на тенденциите или с Божественото обяснява смисъла на живота?

— Въпросът е неправилен — каза тихо Идрис, стараейки се да не оскърби колега, който

също искаше да научи истината дори с цената на покаянието. — Смисълът не е атрибут на

живота. Смисълът е атрибут на волята. Атрибут на живота е целта.

Мъдреците отново се засъвещаваха, приведени към Я Да Видим, който седеше с лице

към Идрис. Един по един бутаха ангелите от главата на карфицата и решаваха коя частица от

миниатюрния купол ще им даде най-добрата опора.

Идрис огледа с въздишка лицата на облечените в бяло ученици: магнолиев кръг от

очарование. Най-високите дървета храбро се изправяха срещу заминаващото си слънце и