Панаир на суетата (роман без герой)

Всички придружители, наети за пътуването, след като настаниха господарите си в кабините или на палубата, се събраха на едно място и започнаха да бъбрят и пушат, а израилтянските джентълмени се присъединиха към тях и започнаха да оглеждат каретите. Там беше големият екипаж на сър Джон, който можеше да побере тринадесет души, екипажът на лорд Метусалем, както и каретата, екипажът и файтонът на лорд Берейкърс. Просто беше чудно откъде можеше милордът да вземе готови пари, за да заплати разноските по пътуването. Израилтянските джентълмени знаеха откъде идват тези средства. Известно им беше точно колко пари има негово сиятелство по това време в джоба си, кой му ги е дал и каква лихва плаща той за тях. Най-после виждаше се и един много хубав пътнически екипаж, за който господата разговаряха.

— Aqui cette voiture la [100]? — запита един от придружителите с голяма кожена кесия за пари и обеца на ухото си, като се обърна към друг такъв с обеца и голяма кожена чанта.

— Мисля, че за нея се грижи Кирш, когото току-що видях да носи сандвичи — отвърна събеседникът му на прекрасен немско-френски език. В този миг се показа и Кирш, който крещеше нещо на моряците, които нареждаха долу багажа на пътниците, като изпъстряше изреченията си с проклятия на различни езици, и се опря пред колегите си придружители, за да им даде необходимите сведения. Той ги осведоми, че екипажът принадлежал на един набоб от Калкута и Ямайка, много богат, който го е наел за пътуването; и в този миг един млад джентълмен се показа на горното мостче, скочи оттам върху екипажа си и се промъкна вътре през прозорчето му, за голям възторг на наблюдаващите го куриери.