Панаир на суетата (роман без герой)
- Автор: Теккерей Уильям Мейкпис
- Год: 1985
- Язык: болгарский
- Год: Издателство: «Христо Г. Данов»
- Переводчик: Нели Доспевска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Панаир на суетата (роман без герой)». Краткое содержание книги:
С пищната картина на светския живот на английската аристокрация, Уилям Текери разкрива пред нас истинския «панаир на суетата». Свят, в който любовта е по сметка, а щедростта от егоистични подбуди. Един «роман без герой», където дори и най-симпатичният персонаж си има своите недостатъци, а най-лошият — своите добри черти.
С тънко чувство за хумор, голяма доза сарказъм и ирония авторът разкрива пред нас преструвките, фалшивите идеали и пресметливостта на тогавашното общество. Но именно това прави творба валидна и в наши дни…
«Щастливи ли сме в този свят? Колко от нас са постигнали желанията си? И ако да, намерили ли са покой?»
И тъй, с една дума, преди още траурът по случай смъртта на мистър Озбърн да бе изтекъл, Еми се озова в средата на едно твърде изискано общество, чиито членове не можеха да си представят, че числящите се към техния кръг хора не се чувствуват особено поласкани от това. Едва ли имаше някоя от дамите, която да не притежава за роднина граф или барон, макар съпругът й да не е търговец в Сити. Някои от госпожите бяха с големи интелектуални претенции. Те четяха мисис Съмървил и посещаваха Кралския институт. Други пък изповядваха строги евангелски възгледи. Трябва да признаем, че Еми се чувствуваше крайно смутена в тяхната среда и изпита доста големи страдания, когато веднъж или два пъти беше принудена да приеме гостоприемството на мисис Фредерик Булък. Тази дама най-упорито я покровителствуваше и най-великодушно реши да я превъзпита. Тя й намираше шапкарки и направляваше домакинството и обноските й. Постоянно идваше с екипажа си от Роухамптън и гощаваше приятелката си с банални бръщолевици и дворцови клюки. Това правеше удоволствие на Джоз, но майорът излизаше с ръмжене при появяването на тази жена и нейната евтина изисканост. Той заспа под самата плешива глава на Фредерик Булък, когато господата останаха около трапезата на един от най-хубавите приеми на банкера (Фред все още желаеше Озбърнови да прехвърлят парите си от банката на Стъмпи и Рауди в тяхната), докато в същото време Амелия, която не знаеше латински, нито пък кой е написал последната уводна статия във вестник «Единбургски преглед», а и нямаше никакво отношение към последното вероотстъпничество на мистър Пийл във връзка фаталния законопроект за подобрение положението на католиците, седеше безмълвна сред дамите във величествената приемна, отправила поглед към кадифените моравки, спретнатите, постлани с чакъл пътечки и блестящи топлилници.
— Тя изглежда добродушна, но блудкава — каза мисис Рауди. — Онзи майор ми се струва особено epris [98].
— Много й липсва светска изтънченост — каза мисис Холикок. — Скъпа моя, вие никога не ще успеете да я образовате.
— Ужасно е невежа или безразлична — каза мисис Глаури с глас, който сякаш излизаше от гроб, и с тъжно поклащане на главата и тюрбана си. — Запитах я дали смята, че папата ще бъде сменен през 1836г., според предвиждането на мистър Джаулс, или през 1839, според предсказанията на мистър Уошпот, а тя каза «Клетият папа! Надявам се, че изобщо няма да го сменят — какво е сторил, горкият?»
— Тя е вдовица на моя брат, приятелки — отвърна мисис Фредерик, — и смятам, че като такава ние всички сме длъжни да й окажем всякакво внимание и да й дадем всяка възможна поука при влизането й в доброто общество. Сами можете да си представите, че в случая не съществуват никакви парични подбуди за онези, чиито разочарования са добре известни.
— Клетата мила мисис Булък — каза Рауди на Холикок, когато се качиха заедно в екипажа, — тя все гласи разни работи и крои някакви планове. Много й се иска парите на мисис Озбърн да се прехвърлят от нашата банка в тяхната. А пък как се умилква на момчето и как го кара да сяда до онази бледолика нейна Роуз — просто смешно!
— Дано Глаури се задави с тоя неин «Човек на греха» и с нейната «Армагедонска битка» — извика другата. И екипажът мина по Пътни Бридж.
Но това общество беше прекалено изискано за Амелия и всички подскочиха от радост, когато се предложи да заминат на разходка в чужбина.
Глава LXII
Пътуване в чужбина
Няколко седмици след описаните вече случки, през едно прекрасно утро, когато парламентарната сесия бе закрита, лятото бе в разгара си, а цялото изискано лондонско общество се готвеше да напусне града и да потегли на ежегодното си пътешествие, за да търси удоволствия или укрепване на здравето си, корабът «Батавие» напусна брега, изпълнен с отбрана английска публика. Сенниците на палубата бяха вдигнати, скамейките и стълбите гъмжаха от десетки розовобузести деца, забързани възпитателни, дами с прекрасни розови бонета и летни рокли, джентълмени с пътнически шапки и ленени жакети, чиито мустаци тъкмо поникваха за предприетото пътуване. Виждаха се и спретнати едри ветерани с колосани широки вратовръзки и грижливо изчеткани шапки, които бяха започнали да нахлуват в Европа още след свършването на войната и да оставят националната монета във всеки град на континента. Колекцията от кутии за шапки и най-различни куфари беше огромна. Имаше весели студенти от Кеймбридж, пътуващи с възпитателя си, тръгнали на научно пътешествие към Нонпеверт и Кьонигвинтер; имаше ирландски джентълмени с най-изящни мустаци и скъпоценности, които непрестанно разговаряха за коне и се държаха крайно учтиво към младите дами на парахода, отбягвани от младежите от Кеймбридж и от възпитателя им с девическа свенливост; имаше обичайни посетители на клубовете от Пел Мел, отправили се за Емс и Висбаден да пречистят с минералните води стомасите си от обедите и вечерите на изминалия моден сезон и да поиграят малко рулетка за развлечение. Там беше и старият Метусалем с младичката си съпруга, чийто чадър за слънце и пътеводители се намираха в ръцете на капитан Папийон. Виждаше се и младият Мей, който водеше невестата си на летуване (бивша мис Уинтър, която бе учила в лицея с бабата на Мей), и сър Джон с милейди и цяла дузина деца със съответните им гувернантки; и величественото семейство Берейкърс, чиито членове седяха уединени близо до кормилото, гледаха вперено останалите пътници и не разговаряха с никого. Екипажите им, украсени с гербове и коронки, се намираха на предната палуба, заключени в определеното за карети място заедно с около десетина други такива превозни средства, така че беше много трудно да се мине помежду тях, и клетите обитатели на предните каюти едва можеха да се движат. Това бяха неколцина разкошно облечени господа от Хаундсдич, които си носеха собствени провизии и можеха да сложат в джоба си половината от веселите пасажери в големия салон; няколко скромни господа с мустаци и папки в ръце, които започнаха да рисуват, преди още да се бе изминал и половин час от потеглянето кораба; както една или две френски femme de chambre [99], които, преди още корабът да бе минал Гринич, бяха вече повалени от морската болест. Наблизо до големите дървени кафези с конете се виждаха няколко кочияши, насядали наоколо или облегнати на парапета край кормилото, да разговарят за поверените им животни и за спортни състезания.
98
заслепен.
99
прислужници.