Панаир на суетата (роман без герой)
- Автор: Теккерей Уильям Мейкпис
- Год: 1985
- Язык: болгарский
- Год: Издателство: «Христо Г. Данов»
- Переводчик: Нели Доспевска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Панаир на суетата (роман без герой)». Краткое содержание книги:
С пищната картина на светския живот на английската аристокрация, Уилям Текери разкрива пред нас истинския «панаир на суетата». Свят, в който любовта е по сметка, а щедростта от егоистични подбуди. Един «роман без герой», където дори и най-симпатичният персонаж си има своите недостатъци, а най-лошият — своите добри черти.
С тънко чувство за хумор, голяма доза сарказъм и ирония авторът разкрива пред нас преструвките, фалшивите идеали и пресметливостта на тогавашното общество. Но именно това прави творба валидна и в наши дни…
«Щастливи ли сме в този свят? Колко от нас са постигнали желанията си? И ако да, намерили ли са покой?»
И тъй Джоз прекарваше голяма част от времето си в сън, легнал удобно с носна кърпичка върху лицето си, или пък четеше английски вестници. Но, буден или заспал, приятелите му не чувствуваха много отсъствието му. Да, те бяха много щастливи. Често ходеха на опера — на тези приветливи, скромни, мили стари опери в германските градове, където благородничеството седи и аплодира, и се разполага на една страна, а буржоазията върши същото на друга; а негова светлост маркизът и неговото светлейно семейство, всички много дебели и добродушни, пристигат и заемат голямата ложа в средата. Партерът е изпълнен с най-елегантни тънкокръсти офицери със сламеноруси мустаци. Тук Еми намери своето най-голямо удоволствие и за първи път откри прелестта на Моцарт и Чимароза. И по-рано сме загатвали за музикалния вкус на майора и сме хвалили свиренето му на цигулка. Но може би най-главното му удоволствие от тези опери беше да наблюдава възторга, който Еми изпитваше, когато ги слушаше. Един нов свят на любов и красота се разкри пред нея чрез тези божествени композиции. Толкова чувствителна и деликатна, как можеше тя да остане равнодушна, когато слушаше Моцарт? Нежните пасажи на «Дон Жуан» събуждаха у нея такъв сладостен възторг, че вече, когато прочиташе молитвите си, тя се питаше дали не е грешно да изпитва такова удоволствие, каквото изпълваше крехката й душа при изпълнението на някои арии. Но майорът, до когото тя се допита по този въпрос, като неин съветник из областта на теологията (и който също притежаваше набожна и благоговейна душа), каза, че колкото се отнасяло до него, всяка красота в изкуството и природата го изпълвала с признателност и щастие; а удоволствието да се слуша хубава музика и да се съзерцават небесните звезди или да се любуваш на някой красив пейзаж или картина е благодат, за която трябва да благодарим на небето също тъй искрено, както и за всяко друго житейско благо. И в отговор на някои слаби възражения от страна на мисис Амелия (взети от известни геологически произведения, като например «Перачката на Финчли Комън» и други от тази школа, които мисис Озбърн бе чела по време на престояването си в Бромптън) той й разказа една източна приказка за бухала, който не можел да понася слънчевата светлина и смятал славея за твърде надценявана птица. «В природата на единия е да пее, а на другия да кряска грубо — каза той със смях — и с вашия сладък глас вие без друго трябва да принадлежите към семейството на певците.»
Обичам да разказвам за този период от живота й и да си мисля, че тогава тя беше весела и щастлива. Видяхте, нали, че досега не беше водила подобно съществуване и не бе имала възможност да усъвършенствува своите вкусове и интелигентност. Досега тя бе направлявана само от хора с по-груб ум. Такава е участта на много жени. И тъй като всяко същество от нежния пол е съперник на своите подобни, в техните милостиви преценки свенливостта минава за глупост, нежността — за тъпота, а мълчанието — което представлява само плахо отрицание на нежеланите твърдения на онези, които обичат да се налагат — в много случаи не събужда никаква милост в сърцето на женската инквизиция. Така, скъпи ми и културен читателю, ако вие и аз някоя вечер се намерехме в обществото, да кажем, на бакалина, вярно разговорът ни няма да е блестящ; ако, от друга страна, някой бакалин се отзове край вашата изискана маса за чай, където всички сипят остроумия и всеки от намиращите се там изтънчени и елегантни хора по най-приятен начин разкъсва на парченца приятелите си, твърде е възможно чужденецът да не бъде много разговорлив и да не е интересен или заинтересован в разговора.
Трябва също да не забравяме, че до тоя миг тази клета жена не бе срещала никакъв джентълмен. Може би този вид личности са много по-редки, отколкото си мислят някои от нас. Защото колцина могат да посочат подобни хора в собствения си кръг — мъже с благородни цели, верни на истината, и не само постоянни във великодушието си, но и издигнати нравствено; чиято липса на подлост ги прави безизкуствени; които честно могат да погледнат света право в лицето, с еднакво мъжествено съчувствие както за великите, така и за нискостоящите? Познавам стотици с добре скроени дрехи, двадесетина, които имат прекрасни обноски, и едно или две щастливи същества, които се смятат за членове на най-изисканото общество, но колко от тях са джентълмени? Нека вземем по едно листче и всеки от нас да си състави списък.
Без никакво двоумение аз написвам на листчето името на майора. Той има много дълги крака, жълто лице и леко заеква, което отначало го прави малко смешен. Но мислите му са честни, умът му е доста пъргав, животът му — благороден и чист, а сърцето му — топло и смирено. Вярно, че има големи стъпала и длани, на които двамата Джорджовци Озбърн доста се подиграваха; и техните насмешки подведоха клетата малка Еми в преценката й на неговата стойност. Но нима ние всички не сме били заблуждавани по отношение на героите си и не сме променяли мненията си стотици пъти? През тези щастливи дни Еми, откри, че нейното собствено мнение за достойнствата на майора е претърпяло много голяма промяна.