Златната клонка
- Автор: Фрэзер Джеймс Джордж
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветан Петков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Златната клонка». Краткое содержание книги:
Рисът, животно, подобно на леопарда, вдъхва голям страх на бразилските индианци с опустошенията, които прави. Когато хванат някое от тези животни в капан, убиват го и отнасят тялото му в селото. Там жените украсяват трупа с многоцветни пера, слагат на краката му гривни, плачат над него и нареждат: „Моля те, не си отмъщавай на нашите малки за това, че са те хванали и убили поради собственото ти невежество. Защото не ние те измамихме, а ти сам се излъга. Нашите съпрузи заложиха капан за животни, които са добри за ядене; Те изобщо не са имали намерение тебе да хващат. Затова нека душата ти не подбужда твоите събратя да си отмъщават на нашите малки за смъртта ти!“ Когато индианец от племето черноноги залови в капана си орли и ги убие, той ги отнася в специална постройка, наречена орлова хижа, която е подготвил извън лагера. Там нарежда птиците на редица върху земята и като подпира главите им на клечки, поставя им по парче сушено месо в човките, за да могат душите на мъртвите орли да отидат и да кажат на другите орли колко добре са се отнесли с тях. А когато ловците от басейна на р. Ориноко убият някое животно, отварят устата му и капват в нея по няколко капки от питието, което обикновено носят със себе си, за да може душата на мъртвия звяр да уведоми събратята си колко добре е била приета, та при перспективата на това мило гостоприемство и те с готовност да дойдат, за да бъдат убити. Когато индианец тетон срещне на път сив или жълтокрак паяк, убива го, защото иначе ще го сполети нещастие. Но полага големи грижи паякът да не разбере, че го е убил той, защото ако знае, душата му ще отиде да разкаже на другите паяци и един от тях положително ще си отмъсти за смъртта на своя роднина. Затова, докато смазва насекомото, индианецът нарежда: „О, дядо паяк, убиват те гръмотевичните същества.“ Смазаният отведнъж паяк вярва каквото са му казали. Душата му вероятно тича да съобщи на останалите паяци, че гръмотевичните същества са го убили, но от това не може да произлезе никакво зло. Защото какво могат да направят сивите и жълтокраките паяци на гръмотевичните същества?
Първобитният човек иска да поддържа добри отношения не само с опасните животни. Наистина уважението, което проявява към дивите зверове, е до известна степен пропорционално на тяхната сила и свирепост. Така първобитните стиени от Камбоджа, които вярват, че всички животни имат души и те бродят наоколо след смъртта им. Затова, когато убият някое животно, те го молят за извинение, та да не би душата му да дойде и да Ти мъчи. Освен това му принасят жертви, които съответствуват на големината и силата на животното. Обредите, които изпълняват, когато убият слон, са много тържествени и траят по седем дни. Северноамериканските индианци правят същата разлика. Мечките, бизоните и бобрите са манидо (божество), които дават храна. Мечката е страшна и добра за ядене. На нея устройват обреди, като я молят да позволи да я изядат, макар да знаят, че това не би я привлякло. „Ние те убиваме — казват те, — но ти не си унищожена.“ Главата и лапите й са обект на преклонение… По същите причини се отнасят по този начин и с други животни. С много от животните-манидо, които не са опасни, се държат с презрение — с водните костенурки, невестулките, поровете и т.н. Разделението, което правят, е многозначително. С животните, които вдъхват страх, добри са за ядене или притежават и двете качества, се отнасят с уважение; а с онези, които не са нито страшни, нито добри за ядене — с презрение. Имахме примери за преклонение пред животни, които са едновременно страшни и добри за ядене. Остава да докажем, че същото уважение се проявява към животни, които, без да са страшни, са добри за ядене или се ценят заради кожите им.