Златната клонка
- Автор: Фрэзер Джеймс Джордж
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветан Петков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Златната клонка». Краткое содержание книги:
Но очевидно първобитният човек не може да си позволи да остави всички животни на мира. Той трябва или да яде някои от тях, или да гладува, а когато въпросът опре до това, кой да загине, се налага да преодолее суеверните си скрупули и да отнеме живота на животното. В същото време той прави всичко по силите си да умилостиви жертвите и техните роднини. Дори когато ги убива, доказва уважението си към тях, опитвайки се Да се извини или дори да прикрие своето участие в смъртта им и обещава да се отнася почтително с останките им. Той се надява, че така ще лиши смъртта от ужаса, с който е съпроводена, ще примири жертвите със съдбата им и ще убеди техните събратя също да идват, за да бъдат убивани. У жителите на Камчатка например имало принцип никога да не убиват земни или морски животни, ако преди това не им се извинят и не ги помолят да не се обиждат. Освен това им предлагали кедрови орехи и други лакомства, за да ги убедят, че не са жертви, а гости на угощение. Смятат, че по този начин другите животни от същия вид няма да станат предпазливи. Например като убият мечка и се нагостят с месото й, домакинът донася главата при компанията, завива я в трева и я дарява с най-различни дреболии. После моли мечката да уведоми другите мечки колко добре са се отнесли с нея, та и те да дойдат без страх. Жителите на Камчатка се отнасяли към моржовете, морските лъвове и другите животни със същото ритуално уважение. Освен това се слагали в устата на убитите от тях животни вейки от определено растение, след което убеждавали ухилените черепи да не се боят, а да отидат и да разкажат на своите събратя и те да дойдат да се порадват на това великолепно гостоприемство и така да ги заловят. Когато осиаките убият мечка, отрязват главата й и я окачват на дърво, събират се в кръг около нея и й оказват почести като на божество, обяснявайки й, че перата, които ускорявали полета на стрелата, били от крилото на непозната птица и те не са направили нищо, само са пуснали стрела. И всичко това, защото вярват, че ако не го умиротворят по този начин, бродещият наоколо дух на убитата мечка ще ги нападне при първа възможност. Или пък натъпкват със сено кожата на убитата мечка и празнуват победата си с подигравателни и обидни песни, плюят я и я ритат, после я слагат изправена на задните й крака „и тогава продължително й отдават дължимата на бога-пазител почит“. Когато група коряки убие мечка или вълк, одират звяра и един от тях навлича кожата. След това танцуват около облечения в кожа човек и казват, че не те, а някой друг е убил животното. Когато убият лисица, я одират, завиват тялото в трева и я молят да отиде при своите събратя и да им разкаже колко гостоприемно са я посрещнали и как са я дарили с нова, вместо стара дреха. Един по-близък до нашето време автор е дал по-пълно описание на корякските обреди. Той съобщава, че когато донесат в къщи убита мечка, жените излизат да я посрещнат, танцуват с главни в ръка. Кожата е оставена заедно с главата и една от жените я слага на себе си, играе с нея и умолява мечката да не се гневи, а да е добра с хората. В същото време предлагат месо на мъртвия звяр на дървен поднос и му казват: „Яж, приятелю.“ После изпълняват обред, предназначен да изпрати мъртвото животно или по-скоро духа му в къщи. Снабдяват го с припаси за из път под формата на сладкиши и еленово месо, поставени в торба от треви. Натъпкват кожата с трева и я носят около къщата. Предполага се, че след това той се отправя към изгряващото слънце. Предназначението на обредите е да предпазят хората от яростта на убитото животно и неговите роднини и да осигурят успех в бъдещия лов на мечки. Фините се опитвали да убедят убитата мечка, че не те са я убили, а тя е паднала от дърво или е намерила смъртта си по някакъв друг начин; освен това изпълняват погребален ритуал в нейна чест и при приключването му народни певци започват надълго и нашироко да разказват за оказаното й уважение и настояват тя да разкаже на другите мечки за голямото внимание, с което са се отнесли към нея, та и те да последват примера й и да дойдат, за да бъдат убити. Когато лапландците успеят да убият безнаказано мечка, те й благодарят, че не ги е наранила и не е счупила топорите и копията, които са нанесли смъртоносните рани, и молят животното да не им отмъщава за смъртта си, като изпраща бури или пък други нещастия. След това си устройват угощение с месото й.