Златната клонка
- Автор: Фрэзер Джеймс Джордж
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветан Петков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Златната клонка». Краткое содержание книги:
Следователно почитта на ловците към мечката, която редовно убиват и изяждат, може да се проследи навсякъде из северните части на Стария свят — от Беринговия проток до Лапландия. Тя се проявява в подобни форми и в Северна Америка. У американските индианци ловът на мечки бил събитие, за което се подготвяли с дълги пости и пречистване. Преди да тръгнат, принасяли изкупителна жертва на душите на убитите при предишния лов мечки и ги умолявали да са благосклонни към ловците. Когато ловецът убиел мечка, запалвал лулата си, слагал я между устните на мечката, духал в нея и изпълвал с дим устата на звяра. Тогава се молел на мечката да не се гневи, че е убита и да не му пречи, когато пак отиде на лов. Изпичали трупа цял и го изяждали до парче. Не бивало да остане и трошица от мечката. Главата, боядисана в червено и синьо, окачвали на кол и оратори се обръщали към нея с речи, като обсипвали с похвали убития звяр. Когато мъжете от мечия клан на племето отава убиели мечка, си устройвали угощение с месото й и се обръщали към нея по следния начин: „Не ни имай зъб за това, че сме те убили. Разбери ни! Виждаш, че децата са гладни. Те те обичат и искат да те приемат в телата си. Не е ли голяма чест да те ядат децата на главатаря?“ Когато индианците нутка от Британска Колумбия убият мечка, я донасят и изправят пред върховния вожд, като поставят на главата й украсена с фигури шапка, а кожата й посипват с бял пух. След това слагат пред нея поднос с храна и я подканят с думи и жестове да яде. Най-сетне одират, сваряват и изяждат Животното.
Ловците оказват същото уважение и към други опасни животни, които улавят и убиват. Когато ловците кафри хвърлят облак от копия по някой слон, те викат: „Не ни убивай, велики военачалнико, не ни удряй, нито стъпквай, могъщи главатарю!“ Падне ли мъртъв, те му се извиняват и се преструват, че смъртта му е чиста случайност. Като знак на уважение заравят хобота му с тържествена церемония, защото твърдят, че „слонът е велик господар; хоботът е ръката му“. Преди кафрите амакоса Да нападнат слон, подвикват на животното и го молят да ги извини за убийството, което се готвят да извършат, като твърдят, че дълбоко му се прекланят и обясняват ясно каква голяма нужда имат от неговите бивни, за да могат да се снабдят с мъниста и да задоволят нуждите си. Когато го убият, заравят заедно с края на хобота му някои от предметите, които са придобили срещу неговите бивни, надявайки се по този начин да отклонят нещастието, което може да ги сполети. Когато убият лъв, ловците от някои източноафрикански племена донасят трупа му пред царя, който му оказва чест, като се просва по очи на земята и трие лице о муцуната на звяра. В някои части на Западна Африка, ако негър убие леопард, връзват го здраво и го отвеждат пред вождовете да отговаря за това, че е убил един от техните равни. Човекът се защищава, като настоява, че леопардът бил вожд на гората и следователно чужденец. Тогава го пускат на свобода и го награждават. А мъртвия леопард, украсен с шапката на вожда, слагат насред село и цяла нощ танцуват около него и в негова чест. Баганда много се боят от духовете на биволите, които са убили, и затова винаги ги умилостивяват. Те в никакъв случай не донасят главата на убития бивол в селото или на банановата плантация, а винаги изяждат месото от нея на открито. След това слагат черепа в построената за целта колибка, където изливат като жертвоприношение бира и се молят на духа да си остане там и да не прави злини.
Китът е от онези страховити животни, които първобитният ловец убива с готовност, но също така изпълнен със страх и трепет. След като убият кит, морските коряки от Североизточен Сибир устройват всеобщ празник, основната част на който „се съдържа в идеята, че убитият кит е дошъл на гости в селото и ще остане за известно време, към него ще се отнасят все с голямо уважение, след това ще се върне в морето, за да поднови посещението си на следващата година и ще убеди роднините си да дойдат, като им разкаже за оказаното му гостоприемство. Според коряките китовете като всички други животни представляват едно племе или по-скоро семейство от свързани с роднинство индивиди, които също като хората живеят в селища. Те отмъщават, щом някой от тях бъде убит, и изпитват благодарност за оказаното им внимание“. Когато жителите на о. Св. Мария, северно от о. Мадагаскар, тръгнат на лов за китове, те нападат предимно китчетата и „смирено молят майката да ги извини, разказват каква необходимост ги подтиква да убият нейната рожба и я молят да се гмурне, докато го правят, та майчините й чувства да не се оскърбят от това, че е станала свидетел на нещо, което положително ще и причини голяма горест“. Един ловец от племето аджумба убил женски хипопотам край езерото Азинго в Западна Африка, отрязал главата на животното, задните му части и му извадил червата. След това влязъл гол в разпореното и изкормено тяло, клекнал в локвата кръв и намазал цялото си тяло с нея и съдържанието на червата и през всичкото време се молел на душата на хипопотамката да не се обижда за това, че я е убил и по този начин е осуетил надеждите й пак да ражда; освен Това умолявал душата да не подбужда другите хипопотами да отмъстят за причинената смърт, като блъснат и обърнат неговото кану.