Златната клонка

ГЛАВА LIII

Умилостивяване на диви животни от ловците

Когато си обяснява живота с теорията за въплътената и практически безсмъртна душа, първобитният човек не се ограничава с човешките същества, а разпространява това обяснение върху животинския свят изобщо. В това отношение той е по-либерален и може би дори по-логичен от цивилизования човек, който обикновено отрича на животното привилегията, за която сам претендира — да е безсмъртен. Първобитният човек не е така горделив; той обикновено вярва, че и животните като човека са надарени с чувства и разум и също като хората и те притежават души, които надживяват смъртта на телата си и започват да скитат като безплътни духове или се раждат отново в образа на животни.

Следователно той приема всички живи същества практически за равностойни на човека и при това положение убиването и изяждането на едно животно изглеждат много по-различно от начина, по който ние гледаме на този акт, защото смятаме животинския разум далеч по-низш от нашия и отказваме на животното правото да има безсмъртна душа. Затова от гледна точка на своята първобитна философия, като убива животното, примитивният ловец се смята изложен на отмъщението на безплътния му дух или на всички други животни от същия вид, взети заедно, защото според него те са обединени, също като хората от родствени връзки и задължението за кръвно отмъщение, т.е. те положително ще се разгневят заради злото, сторено на едно от тях. В съответствие с това първобитният човек приема правилото да щади живота на животните, които не е необходимо да убива, поне що се отнася до онези Свирепи и опасни животни, способни да потърсят кръвно отмъщение за смъртта на едно измежду тях. Такива животни са крокодилите. Те се срещат само в горещите страни, където по правило храната е изобилна и следователно на първобитния човек не се налага да ги убива заради жилавото им и неприятно на вкус месо. Оттук и обичаят у някои диваци да щадят крокодилите, или по-скоро да ги убиват само когато това изисква законът за кръвното отмъщение, т.е. като възмездие за убити от крокодилите хора. Даяките от о. Борнео например не убиват крокодил, освен ако той не е убил човек. „Че защо — казват те — да го нападаме, когато той и подобните му могат толкова лесно да си отмъстят?“ Но ако алигатор отнеме човешки живот, отмъщението е свещен дълг на живите роднини, които залавят човекоядеца, тъй както представителят на правосъдието преследва някой престъпник. Но и тогава някои се дърпат, не са склонни да се намесят в кавга, която не ги засяга. Алигаторът-човекоядец, предполагат те, ще бъде преследван от справедливата Немезида и когато заловят един от тях, те са дълбоко убедени, че той е виновникът или най-малкото е негов съучастник.