Златната клонка

Но възкръсването на мъртвия дивеч може да има и своите неудобства и следователно ловците предприемат мерки да ги предотвратят, като прерязват коленните сухожилия, за да попречат на животното или на духа му да скочи и да побегне. Това е мотивът, който приписват на обичая, спазван от ловците куи в Лаос. Те смятат, че заклинанията, които произнасят по време на лов, могат да загубят магическите си качества и убитото животно да възкръсне и да избяга. За да предотвратят такава катастрофа, те прерязват коленните сухожилия на животното веднага след като го убият. Когато ескимосите от Аляска убият лисица, те внимателно прерязват всички сухожилия на краката й, за да не може, ако духът се съживи, тялото й да си отиде. Но окуцяването на трупа не е единствената мярка, която предпазливият дивак взема, за да осакати духа на своята жертва. В стари времена, когато айните излезели на лов и убиели първата лисица, имали грижата да й вържат здраво устата, за да попречат на духа й да се измъкне и да предупреди всички останали свои събратя за приближаването на ловците. Гиляките от поречието на р. Амур вадят очите на убитите тюлени, да не би душите им да запомнят своите убийци и да отмъстят за смъртта си, като провалят по-нататъшния лов.

Освен животните, от които първобитният човек се страхува поради силата и свирепостта им, и онези, които почита поради очакваните от тях облаги, той понякога смята за необходимо да предразположи чрез преклонение и жертвоприношение друга категория животни. Това са вредителите, които нападат неговите посеви и добитък. За да се освободи от тези смъртни врагове, земеделецът прибягва до различни суеверни ходове, някои от които са предназначени да унищожат или сплашат вредителите, а други целят да ги умилостивят, да ги убедят с почтени средства да пожалят плодовете на земята и стадата. Естонските селяни от с. Йозел например изпитват страхопочитание пред гъгрицата — насекомо, което нанася големи поражения на житото. Дават й много красиво име, а ако някое дете се готви да убие гъгрица, му казват: „Недей, колкото повече зло й правим, толкова повече зло ще ни направи тя.“ Ако намерят гъгрица, вместо да я убият, я заравят в земята. Някои дори слагат гъгрицата под камък на полето и й предлагат зърно. За да прогонят врабците от посевите, когато започват да сеят, саксонците от Трансилвания хвърлят първата шепа семе презглава назад с думите: „Това е за вас, врабци!“ За да предпазят посевите от нападения на листоядите, си затварят очите и разпръсват по три шепи овес в различни посоки. Принесат ли тази жертва на листоядите, се чувствуват уверени, че те ще пожалят посевите им. А какъв е начинът, който използуват трансилванците да предпазят посевите си от всякакви птици, животни и насекоми? След като приключи сеитбата, сеячът минава още веднъж от край до край по нивата и се прави, че сее, но с празни ръце. Вървейки, той казва: „Това сея за животните, сея за всичко, що лети и пълзи, ходи и стои, шава и скача, в името на господа бога и т.н.“ А ето какъв начин използуват германците, за да премахнат гъсениците от градината. След залез или в полунощ господарката на дома или пък друг член на семейството от женски пол минава из цялата градина и влачи зад себе си метла. Тя трябва да не поглежда назад и през цялото време да мърмори: „Добър вечер, майко гъсенице, ще дойдеш със съпруга си на черква, нали?“ Вратата на градината се оставя отворена до сутринта.