Първото правило на магьосника
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първото правило на магьосника». Краткое содержание книги:
А истината е страшна и причинява болка. На Ричард, избрания Търсач, е поверен Мечът на истината.
Заедно с красивата и загадъчна Калан той трябва да се изправи срещу зловещите магии на Мрачния Рал, да спаси света от тежките проклятия, от ужасяващите чудовища (хора и зверове) и страшните сенки.
Загадки, чудеса, магии и мистерии се редуват в един завладяващ сюжет с непредсказуема развръзка.
С опрени в скалата върхове на обувките си Ричард се отблъсна напред, за да се провре. При натиска заседна здраво. Опита още веднъж. Не помръдна. Ядосан, опита по-здраво. Нищо. Обзе го паника. Беше се заклещил. Скалата притискаше гърба и гърдите му и той едва си поемаше дъх. Представи си огромната канара, която притискаше гърба му, над него тегнеше невъобразима тежест. Изпълнен със страх, се заизвива и заблъска, опитвайки се да отстъпи назад, но не успя. Опита се да докопа нещо с ръце, за да има опорна точка, от която да се оттласне. Не помогна. Беше се заклещил. Задъха се, не му достигаше кислород. Почувства, че се задушава, дробовете му изгаряха за въздух, сякаш потъваше, не можейки да си поеме дъх.
Очите му плувнаха в сълзи, гърлото му се скова от страх. Пръстите му задрапаха по камъка, опитвайки се да го измъкнат по някакъв начин. Не помръдваше. Начинът, по който беше изпружил напред ръце, му напомни за това как Дена го увисваше на белезниците. Безпомощен. От това, че не можеше да помръдне ръцете си, нещата станаха още по-лоши. Лицето му плувна в студена пот. Започна да се задъхва от ужас, струваше му се, че скалата се движи и го притиска все повече. Загубил всяка надежда, искаше някой да му помогне. Нямаше кой.
Направи последни отчаяни усилия и успя да се придвижи няколко инча напред. Стана още по-лошо, хватката се стегна. Установи, че реве истерично. Не можеше да си поеме дъх. Почувства как скалата го смачква. Господарят Рал ни ръководи. Господарят Рал ни учи. Господарят Рал е нашата защита. В твоята светлина ние процъфтяваме. Твоята милост ни закриля. Твоята мъдрост е нашето смирение. Живеем, за да ти служим. Животът ни ти принадлежи.
Повтаряше отдаването отново и отново, концентрирайки се върху него, докато дишането му се успокои, докато отново се почувства в нормално състояние. Все още беше заклещен, но поне мисълта му работеше.
Нещо го докосна по крака. Ричард ококори очи.
Беше внимателно, предпазливо докосване. Ричард ритна с крак. Поне колкото му позволяваха размерите на цепнатината. Малко повече от помръдване. Докосването изчезна.
Появи се отново. Ричард замръзна. Този път то пропълзя нагоре по крачола му. Влажно, студено, лигаво. Плъзгайки се, нещото с тъп връх си проправяше път нагоре по крака му, галеше го, движеше се от вътрешната страна на бедрото. Ричард отново ритна с крак и се опита да го разтърси. Този път не успя да го махне от себе си. Предницата му се придвижваше на опипващи тласъци. Нещо го бодна. Без малко отново да го обземе паника, но този път се овладя.
Вече нямаше избор. Изпусна въздуха от дробовете си, за което си беше помислил преди, но не му достигаше смелост да опита. Щом се изпразниха и гръдният му кош се смали, натисна с пръстите на краката си и извъртя тяло. Придвижи се около един фут напред.
Все още беше здраво заклещен. Не можеше да диша. Болеше. С мъка успяваше да овладее паниката си. Пръстите му напипаха нещо. Може би входа на пещерата. Може би ръба на цепнатината, в която беше заседнал. Издиша още повече. Нещото се впи в крака му болезнено, остро. Ричард чу ядосано, цъкащо ръмжене. Задърпа с пръсти, докопвайки ръба и забута с върховете на обувките си. Придвижи се напред. Лактите му докосваха ръба. Нещо остро, близо до онова първото върху крака му, остро като ноктите на малка котка, се впи в плътта му. Ричард не можеше да изкрещи. Продължи да се промъква напред. Кракът му гореше в огън.
Факлата, тръстиковите пръчки и мечът паднаха някъде напред. Мечът с дрънчене се строполи по скалата. Като използваше лактите си за опорна точка, той промуши горната част на тялото си през отвора, поемайки си жадно въздух на големи глътки. Ноктите задърпаха крака му. Ричард заизмъква с въртеливи движения останалата част на тялото си, подхлъзна се и започна да пада с главата надолу по стръмната, гладка скала.
Факлата гореше на виещото се дъно на яйцевидна зала. Мечът му беше зад нея. Както се спускаше надолу с главата, с протегнати напред ръце, се протегна за меча си. Закривените нокти, впити в плътта на крака му, го накараха до подскочи, той се преобърна. Ричард закрещя от болка, звукът отекна в залата. Не можеше да достигне меча си.
Болезнено, бавно ноктите го дърпаха назад. Раздираха плътта му. Той изкрещя отново. Един израстък пропълзя по другия му крак и се впи в мускула му.
Ричард извади ножа си и се извърна наполовина, за да се докопа до нещото. Заби няколко пъти острието в него. Някъде от дълбините на цепнатината се чу остър писък. Ноктите се отпуснаха. Ричард падна, плъзгайки се надолу по скалата, спря се долу при факлата. Сграбчвайки ножницата в една ръка, с другата той измъкна меча си, докато змиевидни израстъци се измъкваха от цепнатината, въртейки се из въздуха, търсещи. Отправиха се надолу към него. Ричард замахна с меча, отсичайки няколко от тях. Останалите с вой се пъхнаха обратно в цепнатината. От недрата на черното се чу ниско ръмжене.